сряда, 1 ноември 2017 г.

Истинска резлива боза без изкуствени подсладители - забравеният вкус от детството! / Real Boza - Tart, with No Artificial Sweeteners, the Lost Taste of Our Childhood





От много години насам почти не сме пили боза - а толкова много я обичаме!

За нас двете, пък и за близките ни, бозата е един от символите на детството и младостта - особено за мен, Валя. Ирина е по-млада, но и тя е пила онази - истинската боза в ранното си детство.

Тогава я продаваха в сладкарниците - наливна, от големи гюмове, винаги изстудена,  гъста, сладка и резлива - блаженство за небцето, което не се забравя!

Сега това, което продават по магазините в пластмасови бутилки, е някакво бледо подобие на истинската боза, ерзац, направен от пшеница и изкуствени подсладители, някои от които канцерогенни, като аспартамът, например.
Обяснимо - истинските суровини, от които се прави истинската боза, са икономически неизгодни на частните производители, защото дотации от държавата отдавна вече няма, а и няма стандарти, по които да са задължени да работят.

И така за пореден път интересите на родните производители се сблъскват с интересите на потребителите и са в разрез с тях, дори когато става дума за здравето на нацията.

Такава е за жалост грубата истина за нашенската пазарна икономика.

И какво ни остава на нас, потребителите?!
Там където имаме желание и възможност, да си приготвяме различни храни и напитки у дома и да сме сигурни, че това, което слагаме на трапезата си, е възможно с най-малко (или съвсем без!) химия и възможно най-истински вкус!

В бозата, която ви предлагаме днес, няма нито пшеница, нито аспартам, нито дори бяла захар.

Затова тя е вкусна, свежа, резлива, с максимално полезни съставки - едно забравено вкусово удоволствие от детството и младостта!


Необходими продукти за една доза истинска домашна резлива боза:

2 чаени чаши + 2 супени лъжици белено просо
2.5 чаени чаши светлокафява тръстикова захар
***вода

Обем на мерителната чаша - 250 мл.

***Количеството на водата тук съзнателно не посочваме, в описанието на рецептата ще стане ясно защо.


Ще са ви нужни още тенджера с общ обем около 4 литра и удобна широка дървена лъжица

Необходими са също така и ден-два търпение, защото освен да се свари, на бозата и е нужно и време да ферментира, за да стане онази истинска напитка, която са пили нашите баби и дядовци, пък и самите ние някога.




Вече ви е ясно, че днешната ни боза е сварена от просо, а не от пшеница - така, както са я варили някогашните радомирски майстори-бозаджии.

Не сме използвали бяла, а светлокафява тръстикова захар. Този вариант може да ви се стори малко скъп, но купете най-обикновената тръстикова захар, онази, пакетирана в България от "Крина" - цената и е около 2.20 - 2.40 за половин килограм. Затова пък ще имате една истински вкусна и здравословна напитка, която е чудесна за деца, кърмачки и за всички любители на гъстата, сладка нашенска боза.

Ние си купихме белено просо от кварталното магазинче за ядки и сушени плодове и смелихме в кафемелачката.  Друг вариант е да си купите био просо от специализираните магазини (само че ние, кой знае защо, не сме много убедени колко "био" е то), или пък да си потърсите готово брашно от просо.

Тук-таме в родината се продава боза, направена от ръж и тръстикова захар на цена около 2.60 лв за литър и 1.45 лв за половин литър.
Бозата по тук публикуваната рецепта ще ви струва около 1.00 -1,20 лв за литър и съвсем малко реални физически усилия и време за направата и. И можете да си варите прясна боза когато си поискате, защото това е продукт с много кратък срок на годност.


Как се прави бозата, стъпка по стъпка:

2 с.л. с малък връх смляно просо сложете в сух тиган и запечете до кремаво-златист цвят при непрекъснато бъркане и слаба температура. Бъдете внимателни, зърното на просото е много нежно и много бързо загаря.

Пресипете запеченото брашно в стъклен буркан, добавете 2 супени лъжици от кафявата захар и 250 мл хладка вода, разбъркайте да се разтвори захарта и оставете сместа на стайна температура, покрита със салфетка за два-три дни, докато ферментира. 

Може през това време няколко пъти да разклатите сместа, но по принцип ферментацията е анаеробен процес, т.е. без участието на кислород, затова не се престаравайте.





Когато закваската е готова, смляното на брашно просо (2 чаени чаши, пълни догоре), изсипете в широк сух тиган с незалепващо покритие и го запечете - отново при непрекъснато бъркане и умерена температура, до приятно кремав цвят. И отново бъдете внимателни - просото загаря много бързо!




Изсипете запеченото брашно в тенджерата, в която ще варите напитката, изчакайте го да изстине и добавете 2 литра хладка вода. Разбъркайте добре сместа с телена бъркалка, за да няма бучици.

Сложете тенджерата на котлона и при непрекъснато бъркане, на умерен огън изчакайте сместа да заври. Варете около 6-7 минути, или докато сместа се сгъсти достатъчно.

Радомирската боза някога са я варили цели три часа, но според нас това е неоправдано дълго. Ако имате сили, време и желание, обаче, не пречи да варите напитката и по-дълго.

Ако в течната смес са останали по-едри частици от зрънцата просо, не се безпокойте.
След като сместа се е  сварила, а зрънцата са омекнали, потопете в нея пасатор и на висока скорост разбийте сместа. Всички едри частици от просото ще изчезнат и гъстата бозава течност ще стане копринено гладка. На някои от снимките се вижда по стъклото на чашата колко фина е текстурата на напитката - ние също смляхме едрите частици просо с пасатора.

Ако течността ви се струва твърде  гъста, тук е моментът да добавите вряла вода, докато постигнете желаната гъстота на напитката.  Гъстотата на бозата е въпрос на вкус, затова разреждайте накрая, поне първия път, докато уцелите желаната гъстота.

Ние използвахме общо 3.5 литра вода, но бозата стана малко рядка. Следващия път ще използваме не повече от 3 литра или дори по-малко, но ние обичаме по-гъста боза.

Имайте предвид също така, че след като изстине, напитката почти не променя консистенцията си. Или сгъстяването е съвсем незначително.

В полуготовата напитка изсипете останалата захар (около 400 г), разбъркайте и продължете да варите на умерена температура още около 4-5 минути.

Захарта може да регулирате на вкус, разбира се, но с това количество продукти напитката става умерено, приятно сладка.




Оставете сварената течност да се охлади, изсипете в нея закваската, разбъркайте добре и оставете напитката похлупена на стайна температура да ферментира.

После пресипете в бутилки с широко гърло или в буркани и приберете готовата боза в хладилник.

Вашата вкусна, гъста, истинска, резлива боза е готова!
Малка част от бозата може да си оставите за закваска за следващата доза! ;) )


*** По същата рецепта може да си направите и боза с готово ръжено брашно, Такова се продава свободно във веригата магазини Т Маркет, например, на цена 0.79 лв за половин кг. За направата на 3 литра боза ще ви е достатъчно около 0.45 кг ръжено брашно.


*** Бозата по тук публикуваната рецепта може да съдържа нищожно количество алкохол, особено ако я оставите да ферментира по-дълго. Тя ще стане още по-вкусна и това няма да се отрази на бистротата на съзнанието ви, нито на способностите ви да шофирате по никакъв начин, но ако ви спре КАТ, пробата с дрегер може да излезе положителна. Затова бъдете внимателни, ако пиете истинска боза (а не онази ерзац от пластмасовите бутилки в супермаркета) и решите да седнете зад волана след това!

Наздраве и да ви е сладко!









събота, 28 октомври 2017 г.

Шоколадово Паве - бразилският вариант на тирамису, но по-вкусен от него / Chokolate Pave - The Brazillian Tiramisu, but Better




Вкусът на "па́ве" е съвършен! В това няма нито капка съмнение!


Сладкишът "па́ве" (pavê) е бразилската реплика на прочутото италианско тирамису, а бразилците твърдят, че той  по-вкусен от италианския оригинал.

Разбира се, тяхно право е да са пристрастни и да харесват повече собствения си кулинарен шедьовър, a много хора вероятно биха се отнесли скептично към такова твърдение... докато не го опитат.

Така беше и с нас, но ние определено бяхме заинтригувани и изпитахме желание да проверим вярно ли е това твърдение.

Рецептите за паве са безброй, като казват, че в Бразилия всяко семейство има своя собствена рецепта, която свято се пази и предава от поколение на поколение.

Различията от италианския сладкиш са основно в крема, който се приготвя с кондензирано мляко и жълтъци.

В паве също така не се слага кафе, вместо това често се използва сос, приготвен от мляко и какао.

Почти не се употребява алкохол, или ако се използва, то това не са повече от 1-2 лъжици коняк или ром.

Кремът много напомня на най-вкусния сметанов сладолед, който можете да  си представите и е невероятно фин и нежен!

След като го опитахме и ние, и близките ни, всички единодушно се съгласихме, че бразилците имат сериозни основания да твърдят, че тяхното паве е по-вкусно от оригиналното тирамису!

То е леко и въздушно, и буквално се топи в устата, а не така тежко на вкус, както е италианският сладкиш с доста по-мазното маскарпоне в него.


Горещо ви препоръчваме да го опитате!



Необходими продукти за тавичка с размери  20 х 30 см:

За млечния крем:
1.5 кутии (600 г) подсладено кондензирано мляко
4 ч.чаши пълномаслено прясно мляко
90 г царевично нишесте "ванилия"
4 жълтъка

За сметановия крем:
400 г. млечна сметана за разбиване с масленост 30%
3 с.л.  пудра захар
1 пакетче ванилова захар

За бишкотения слой:
200 г (20 бр) бишкоти "савоярди"
1.5  ч.чаша пълномаслено мляко
1 ч. чаша неподсладено какао
2 с.л. захар
2 с.л. коняк или ром

За декорация:
50 г шоколад

Обем на мерителната чаша 200 мл. 





Пригответе млечния крем: 

В тенджерка смесете кондензираното мляко и  3 чаши пълномаслено мляко и сложете на огъня да се загреят до завиране.

В 1 чаша студено мляко разтворете нишестето. Разбийте жълтъците и добавете към разтвореното нишесте.

Когато сместа от кондензирано и обикновено пълномаслено мляко се сгорещи, изсипете на тънка струйка и при непрекъснато бъркане течната смес от мляко, нишесте и жълтъци.

Варете на слаб огън като бъркате енергично сместа, за да не загаря по дъното, до сгъстяване на крема. Той трябва да стане много гъст, за да държи формата си в тавата, защото под него няма да има никаква основа. Не се безпокойте - независимо от гъстотата си кремът е извънредно нежен и буквално се топи на небцето.

Сварения крем покрийте плътно с фолио за свежо съхранение, за да не хваща коричка и охладете.

Охладения крем изсипете в тавата, в която ще подреждате сладкиша и заравнете. Приберете тавичката в хладилника, да се стегне кремът.


За бишкотения слой:

Смесете 1.5 чаша мляко и 1 чаша какао, добавете 2 с.л. захар и сварете гъст какаов сос. Отдръпнете от огъня и оставете да се изстуди.

Потопете всяка бишкота в соса и подредете напоените бишкоти върху млечния крем.

Използвайте силиконова четка, с помощта на която поръсете бишкотите с капки коняк или ром.

Пригответе сметановия крем:

Разбийте млечната сметана с малко пудра захар и пакетче ванилова захар до получаване на гъст пухкав крем.

Нанесете равномерно сметановия крем върху бишкотите.

Отгоре поръсете с настърган шоколад.


Оставете сладкиша в хладилник да се стегне.

Сладкишът е извънредно нежен, затова ви препоръчваме преди поднасяне да го приберете за половин час във фризер. Така ще можете да го разрежете по-лесно и да извадите и сервирате равни еднакви парчета от него. Ние не направихме това и ни беше доста трудно да извадим нежните кремообразни парчета цели.


Добър апетит!











събота, 21 октомври 2017 г.

Пикантна консервирана салата с печени патладжани / Spicy Preserved Salad with Roasted Eggplants






Тази консервирана салата е толкова апетитна и вкусна, че нямаше как да пропуснем да споделим рецептата в блога си.

Това е напълно готова салата, с която може да разнообразите трапезата си през студените месеци, когато пресните сезонни зеленчуци почти изчезват от българските магазини, а ако все пак ги има, цените им се увеличават в пъти.
Тогава може да извадите от охладеното бурканче салатката и да подправите с предпочитаните подправки.

Главното и преимущество, освен нежният и много сочен зеленчуков вкус, е бързото и лесно приготвяне.




Необходими продукти за 1 доза:

2.5 кг патладжани
1.5 кг червени сладки чушки
1.5 кг домати
2-3 глави чесън
1-2 люти чушки
1 връзка магданоз
сол, оцет и захар - на вкус
олио за намазване

Добре е по възможност да използвате по-тънки патладжани, добре узрели, но с малко (или съвсем без) семе и бяло стегнато месо. Тогава патладжанените късчета стават особено вкусни.

Количествата на изброените продукти търпят изменения по ваш вкус. Ако обичате повече чушки - сложете повече. Ако обичате по-люто -  увеличете лютите чушлета.  Важна в случая е идеята.




Всичко се приготвя пределно просто:


Нарежете патладжаните на кръгчета с дебелина около 1 см. Посолете ги и оставете настрани за 1-2 часа, да изтече черният сок.

Загрейте фурната до 200 градуса.

Постелете широка тава с хартия за печене и намажете хартията с олио. Удобно е да се използва широка силиконова четка за равномерно разпределение на мазнината.

Измийте и подсушете патладжаните, после ги подредете в тавата, без да ги застъпвате.

Намажете всяко кръгче патладжан с мазнина с помощта на силиконова четка.

Сложете патладжаните в горещата фурна и ги оставете буквално да се опърлят от високата температура - нужни са им около 10 минути.

Извадете тавата, обърнете кръгчетата патладжани с щипка и ги намажете с тънък слой олио и от другата страна с помощта на силиконовата четка. Мажете само патладжаните. Върнете ги във фурната и оставете да се опърлят за още 4-5 мин. и от другата страна.

Ако трябва да изпечете втора тава,  мажете само патладжаните. Хартията не е нужно да сменяте, нито да я мажете повторно. Ако тавата ви е с незалепващо покритие, хартия не е необходима, Само еднократно намажете тавата с тънък слой олио.

Можете да опърлите патладжаните и на скара, или в тиган/грил-тиган с незалепващо покритие, ако желаете, но пак трябва да са намазани с мазнина.

Важното е да ги обработите на висока температура за кратко време, така че да останат хрупкави и твърдички.

Опечете червените чушки и ги обелете.

Доматите измийте, обелете от люспите; нарежете лютите чушлета, смесете ги с доматите и смелете в блендер или месомелачка.

Почистете магданоза, нарежете го на ситно и го прибавете към смлените домати и чушки.

Подправете получения доматен сос със сол, захар и оцет на вкус.

Скилидките чесън нарежете на слайсове.

Подредете зеленчука в буркани:
На дъното сипете малко от соса, после редете патладжани, печени чушки, доматен сос.

Между редовете зеленчуци посипвайте с нарязания на слайсове чесън.

Напълнените буркани затворете с капачки и стерилизирайте готовата салата за не повече от 7-8 минути.

Сервирайте салатата през зимата охладена, подправена със зехтин или друга растителна мазнина, балсамов оцет на вкус  и поръсена с пресен магданоз.


Много е вкусна!
Добър апетит!







сряда, 6 септември 2017 г.

Пикантна аджика с ябълки / Spicy Adjika with Apples





Думата "аджика" идва от абхазки език и означава буквално "сол". Оригиналната, класическа абхазка и грузинска аджика се прави от червени чушки чили, чесън, магданоз, кориандър, сол и ... орехови ядки. И не се вари.

Благодарение на голямото количество сол в нея тя не се разваля и може да се съхранява на хладно място дълго време, без варене и без стерилизация.

Тази аджика се употребява в абхазката и в грузинската кухня като подправка, слага се в ястията и им придава неповторим пикантен вкус и аромат.

От грузинската и абхазката кухня подправката се е пренесла и в кухните на всички останали народи, живеещи на територията на бившия  Съветския Съюз.  С течение на времето към класическата смес от силни, лютиви съставки хората започнали да добавят и зеленчуци, а след това и плодове. И да я варят.

Съществуват множество рецепти за аджика и тази, която ви предлагаме днес,  е само една от тях - осъвременена, но все така много пикантна и апетитна.

Аджика, между другото, сме виждали да се продава и по нашите големи вериги хипермаркети, като Метро и Кауфланд. Но друго си е домашно приготвеното, за което знаеш точно какво има вътре.

Така че, ако сме успели да събудим любопитството ви, да започваме?!


Необходими продукти за 1 доза:

2 кг добре узрели домати (желателно е сорт за консерви - те са по-месести, по-сладки и с много по-малко семе)
1.5 кг сладки червени чушки
0.8 кг моркови
0.8 кг сладки ябълки
0.3 кг чесън
0.2 кг люти чушки (по възможност червени)
3 връзки магданоз
1 ч.ч олио (200 мл)
2 равни супени лъжици сол (или на вкус)

Опционално:
Захар и оцет на вкус, ако искате от аджиката да си направите дип за печено месо.
Много е апетитен!

Използването на ябълка омекотява вкуса на пикантната аджика и и придава допълнителен аромат.



Доматите измиваме, цепваме накръст и слагаме в съд с вряла вода. След като престоят в нея няколко минути, лесно можем да ги обелим от люспите. После ги нарязваме на едри парчета

и смиламе в блендер, но така, че да останат късчета.

Сладките червени чушки измиваме, почистваме от дръжките и семето и нарязваме на по-големи парчета.
Желателно е да се използват червени люти чушки - чили или друг лют сорт.



Лютите чушки измиваме, премахваме цялото семе или част от него, или пък го оставяме всичкото, ако искаме аджиката да е по-люта (по желание) и ги нарязваме.

Смиламе сладките и лютите чушки в блендер пак така, че да останат дребни парченца.

Измиваме, почистваме морковите и смиламе в блендер.
Ябълките обелваме и премахваме семенните кутийки. Смиламе ги.
Чесъна обелваме и смиламе в блендера до дребни късчета.
Магданоза измиваме и нарязваме на ситно.

В подходяща тенджера изсипваме всички  смлени зеленчуци, олиото,
смлените ябълки,
(в блендера ни ябълките се смилаха трудно, затова при меленето ние добавяхме и по няколко лъжици от вече смлените домати - тук виждате ябълково-доматената смес)
 посоляваме и включваме сместа да се вари на умерен огън около 60 - 70 минути, като периодично разбъркваме. Варим на полуотворен капак, за да се редуцира течността в аджиката.








Руснаците казват, че хубавата аджика е тази, която може да се сложи на филийка.



Накрая добавяме нарязания на ситно магданоз.

Сварената аджика, още вряла, се насипва в стерилизирани буркани, затваря се със стерилизирани капачки и бурканите се обръщат с капачката надолу. После се завиват с одеяло и се оставят така до пълното им изстиване.

Може да се съхранява на хладно място през цялата зима.

От това количество продукти ние напълнихме 4 буркана по 900 грама, два буркана по 680 грама и ни остана една купичка да си похапнем същия ден, за да я опитаме.

С тази апетитна пикантна аджика може да се подправи всяка зимна гозба и тя да придобие свеж, пикантен вкус на зеленчуци.


В част от сварената от нас аджика ние добавихме захар и оцет на вкус и сварихме до пълна готовност така приготвената зеленчукова смес.

Получи се извънредно пикантен, ароматен, сладко-кисело-лютичък дип. Чудесен да се сложи на филийка или да придружи кюфтенцата или пържолката. А защо не и ракийката?!

Изобщо, поле за изява и развихряне на въображението - дал Бог! Опитайте!

P.S. Подготвяйки снимките, забелязахме, че сме пропуснали да документираме чесъна в нашата аджика. Но той е вътре и, уверяваме ви, аджиката е божествено вкусна!

Добър апетит!





вторник, 29 август 2017 г.

Пикантен сладко-кисел сос с домати и сини сливи за печено месо (почти чътни) / Spicy Sweet and Sour Tomato & Plum Sauce for Roast Meat (almost a chutney)





Писахме "почти чътни" защото, приготвяйки го, ние до голяма степен се съобразихме с вкуса на българина и не сложихме толкова много подправки, колкото слагат индийците. Но все пак достатъчно, за да стане сосът изключително апетитен и доста пикантен.

Всъщност рецептата е адаптирана от индийската кухня, в която има рецепти за чътни от домати и сливи с почти същата консистенция и съвсем същите нежни частици плод и зеленчук в него.

Никак не са глупави индийците - това е нещо невероятно пикантно и апетитно!

Една отлична гарнитура за печено месо - свинско, телешко, говеждо или дивечово! Или пък за по-мазна риба!


Необходими продукти за 1 доза:

1 кг домати за консерва (те са по-месести и с по-малко семе)
1 кг сини сливи
5-6 скилидки чесън
5 с.л. (без връх) светло-кафява тръстикова захар
5 с.л. червен винен оцет
1 ч.л. изсушен смлян джинджифил
1 ч.л. прясно смлян черен пипер
сол на вкус

*** В коментарите към рецептата  Ели>>>  даде една чудесна идея да се добави и малко карамфил и индийско орехче, от която следващия път и ние ще се възползваме. Ако ви харесва, опитайте и вие!

Всички подправки могат да се коригират на вкус.



Сосът се приготвя много бързо и лесно:

Доматите измиваме добре, цепваме на кръст , заливаме с вряща вода и след като престоят в нея десетина минути, обелваме от люспите. Доматите за консерва, които използвахме ние, нямаха почти никакво семе и бяха много месести.

Затова направо ги нарязахме на едри парчета и сложихме в тенджерата.

Сините сливи измиваме, нарязваме на половинки и почистваме от костилките.

Слагаме сливите при доматите.

Добавяме обелените скилидки чесън, захарта, оцета и джинджифила.

Сипваме 100 мл вода.

Тенджерата похлупваме и варим на умерен огън до омекване на продуктите.

Омекналите продукти изваждаме с решетеста лъжица и смиламе в блендер, като внимаваме да останат по-едри, осезателни частици  - не трябва да се смила до гладкост, няма да е така апетитно.

Връщаме в тенджерата, добавяме черния пипер и солта, намаляваме огъня до слаб и при непрекъснато бъркане доваряваме соса, докато изври излишната течност.

Подправките  - оцет, сол, захар и черен пипер, могат да се коригират на вкус.

Оставяме да изстине и поднасяме с печено месо.


Още врял, сосът може да се сипе в стерилизирани горещи буркани и да се затвори с горещи стерилизирани капачки. После бурканите се обръщат с капачките надолу, завиват се с одеяло и се оставят така до пълното им изстиване.

Така затворените буркани могат да се приберат на хладно и да чакат зимните пържоли.


Добър апетит!