И най-лошата собствена снимка е по-добра от крадената. И най-скромната рецепта, изпълнена лично от Вас, е по-добра от крадената чужда!


сряда, 18 януари 2017 г.

Торта Над Тортите и Честит Рожден Ден на моето момиче! / The Queen of The Cakes And Happy Birthday to My Daughter!





Тази торта я правих сама, защото е специална - стана ми традиция да публикувам в блога рецептата на тортата, която приготвям за празника на дъщеря ми.

Не обичам твърде да се впускам в лични словоизлияния в публичното пространство, но все пак днес ми се иска да  кажа: Моето момиче е най-благородната, най-грижовната и отговорна в действията си, и мила дъщеря, която всяка майка би си пожелала!

Честит Рожден ден, момичето ми!
Да си ми жива и здрава и много щастлива!
Да постигнеш мечтите си и да се радваш на живота!
Обичам те, Слънце мое!

Тортата Над Тортите (Torta Nad Tortama) е по рецепта на хърватска кулинарка и е изключително популярна на Балканския полуостров на запад от България: в Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия. У нас обаче малко хора са чували за нея, което е жалко, защото е много вкусна и заслужава да стане по-популярна и сред българите.

Това е най-кремообразната и нежна торта, която можете да си представите. Кремът е толкова нежен и толкова много, че блатовете, съдържащи  незначително количество брашно и без никаква мазнина, всъщност почти не се усещат.

В интерес на истината, тортата напълно оправдава наименованието си и аз съм щастлива, че можах да зарадвам дъщеря си с нея.

Горещо я препоръчвам и на вас - това е една прекрасна торта за хубав празник на всяко семейство!





Необходими продукти за форма с диаметър 24 см:

За блатовете:

3 х 4 белтъка от големи (ХLр-р) пресни яйца
3 х 4 лъжици фино смляни орехови ядки
3 х 4 лъжици бяла кристална захар
3 х 1.5 лъжици с малък връх бяло брашно

За крема:

800 мл прясно мляко
12 жълтъка
**9 равни лъжици бяла кристална захар
7.5 лъжици брашно (с малък връх)
**3 лъжици пудра захар
150 г фино смляни орехови ядки
200 г краве масло
200 г. тъмен шоколад (аз използвах фин млечен)
***400 мл млечна сметана за разбиване 30%

** Количеството на захарта може да се регулира на вкус.

*** Млечна сметана 30% за разбиване аз си купувам от Кауфланд, но ако не можете да намерите такава, може да използвате суха сметана за разбиване, която се разбива според указанията на опаковката.




Приготвяме блатовете:

Фурната загряваме до 170 градуса

Всеки блат се пече поотделно и е добре да разполагаме поне с две форми с диаметър 24 см и свалящи се стени.

Дъното на формата покриваме с хартия за печене, стената покриваме с тясна (около 2.5 см) лента от хартия за печене. Мазнина не бива да се използва, затова аз залепих тази лента като навлажних стените на формите с малко вода. Повърхностното напрежение на водата свърши същата работа, каквато би свършилo и маслото.


Орехите смиламе много фино, като добавяме малко количество кристална захар, за да са пръхкави и да не се слепват като орехова паста.


Сместа за всеки блат подготвяме поотделно.

Четирите белтъка разбиваме заедно със захарта на гъст сняг.

Смлените орехи смесваме с лъжица и половина бяло брашно и добре разбъркваме.

В белтъчния сняг на три части сипваме смлените орехи и размесваме с деликатни движения с дървена или силиконова лопатка отдолу нагоре и отвън навътре, за да получим хомогенна орехово-белтъчна пухкава маса.




Полученото тесто изсипваме в подготвената форма и печем на 180 градуса около 25 минути.

По този начин изпичаме всеки от трите блата.

Блатовете изваждаме от формата, в която са изпечени, след като малко се охладят.

Оставяме ги напълно да изстинат и едва тогава отлепяме внимателно страничната хартиена лента.

Хартията отдолу отлепяме едва преди да сглобим тортата.

Можем да съхраним изстиналите блатове един върху друг, с хартия помежду им, покрити с плътна памучна кърпа, докато приготвяме кремовете.




Кремовете са три вида: орехов, шоколадов и сметанов.

Приготвяме ореховия и шоколадовия крем:

Орехите за ореховия крем смиламе до фина орехова паста. За целта не е необходимо да добавяме при смилането захар.

Шоколада за шоколадовия крем разтопяваме на водна баня или в микровълнова фурна.

600 мл от прясното мляко слагаме на котлона да се сгорещи, заедно с деветте лъжици захар.

В 200 мл студено прясно мляко разбиваме 12-те жълтъка и 7.5 лъжици брашно, докато получим хомогенна, без бучици смес.

В сгорещеното мляко изсипваме получената смес от жълтъци и брашно и варим на умерен огън, като непрекъснато бъркаме, до сгъстяване на крема.

Оттегляме крема от огъня, покриваме го плътно с фолио за свежо съхранение и оставпме да изстине.

През това време разбиваме омекналото масло с пудрата захар до получаване на пухкав маслен крем.

В разбития маслен крем добавяме по 2 лъжици от сварения крем и разбиваме до пълна хомогенност. Така добавяме на части и разбиваме, докато се усвои цялото количество сварен крем и стане напълно хомогенна, пухкава маса.

Получения крем разделяме на 1/3 и 2/3 части в две отделни купи.

В 1/3 от крема добавяме смляните на фина паста орехи и разбиваме до хомогенност.

В 2/3 от крема изсипваме разтопения и охладен шоколад и  също разбиваме до хомогенност.

Готовите кремове съхраняваме в хладилник.

За приготвянето на сметановия крем разбиваме с миксер 400 мл млечна сметана с 3 лъжици пудра захар (или на вкус). Разбитата сметана също оставяме на студено, за да стои стегната.

Сглобяваме тортата, като редуваме: блат, сметанов крем, шоколадов крем, блат, сметанов крем, орехов крем, блат, сметанов крем, шоколадов крем.

Шоколадовият крем е много, затова мажем щедро, като добре обмазваме тортата и отстрани.

Украсяваме тортата по желание.
Аз използвах настърган шоколад и шоколадови пурички.

Прибираме тортата поне за 12 часа в хладилник, но е още по-вкусна, ако престои едно денонощие в хладилника.

След това се наслаждаваме на извънредно нежна, кремообразна и вкусна торта!

Добър апетит!






Оригиналът е тук>>>

Една публикация на Валя



събота, 24 декември 2016 г.

Весели и щастливи празници!




В най-тихата и свята нощ, когато всички християни по света се събират около коледната елха и си пожелават мир, здраве, щастие, любов и благополучие,

от все сърце ги пожелаваме и ние на всички наши приятели, последователи и посетители!


Весела Коледа и щастлива Нова 2017 година!


Валя и Ирина


петък, 2 декември 2016 г.

Тайната на най-пикантното прясно зеле с ориз на фурна (с карамелен вкус и аромат) / The Secret of The Most Spicy Roasted Cabbage and Rice (With Caramel Flavor)





Това ястие се приготвя с минимален брой продукти, но има карамелен вкус и великолепен, силен аромат, постигнат не с много подправки, а чрез специфичната топлинна обработка на самото зеле.

То е е едновременно сладко, сочно, извънредно ароматно, с препечена златисто-кафява, карамелизирана и уханна коричка и ярка златиста вътрешност на храната - всичко е приготвено така, че да получим най-апетитната и пикантна постна зелева гозба, която можем да си представим - за ежедневната ни трапеза и по време на пости.

*** За да си го приготвим е важно:

– Да изберем качествено, сладко и крехко, за предпочитане българско зеле.
Тези наши  сънародници, които живеят в чужбина, очевидно няма как да си доставят българско зеле (то и в България вече е заринато с македонско, германско и какво ли още не вносно).
Но определено трябва да се търси сладко и крехко, а не грубо, твърдо и лютиво зеле.

– Да изберем правилно ориза, който използваме. Ние предпочитаме бланширан ориз.
Такъв ориз неизменно се сварява много добре, без да е необходимо предварително да се измива с много води, за да му падне нишестето, без предварително да се запържва до прозрачност на зрънцата, без да се разварява и същевременно никога не се слепва.
Крайният резултат е, че всяко нежно, добре добре сварено зрънце от него се откроява в ястието и усеща на небцето..






Необходими продукти:

1 голяма прясна зелка (около 2 кг)
150 г бланширан ориз
2 големи пресни сладки моркова
800 гр. нарязани домати от консерва
120 мл олио (ние сипваме олиото обикновено "на око", но зелето е храна, която носи на мазнина, така че по преценка може да сложите малко повече.
1 пълна ч.л.  червен пипер
1 равна с.л. сушен девесил (или друга сушена зелена подправка)
1 суха червена люта чушка / или лют червен пипер на люспи (по желание)
сол на вкус
черен пипер на вкус

*** Ние печем ястието в дълбок гювеч от инокс с дебело дъно и стени.
Такива съдове използват професионалните готвачи , освен че побират по-голямо количество храна, в тях температурата се разпределя по-равномерно и влагата от ястието не се изпарява твърде интензивно при печенето във фурната, респ. ястието не се пресушава при печенето.
А тези, които имат плосък глинен гювеч, ще получат още по-апетитен резултат.




Ние нарязахме зелето на тънки дълги ивички, морковите - на малки кубчета.

Сложихме зелето в голяма тенджера с дебело дъно, без да го посоляваме предварително.

Сипахме олиото, затворихме капака и оставихме на силен огън  да се запържи до златисто от долната страна. Междувременно зелето беше се слегнало в тенджерата и беше лесно да се разбърка с дървената лъжица.

***Зелето съдържа много вода, затова никога при тази предварителна топлинна обработка в тенджерата не сипваме нито капка вода.
Обработено на силен огън под капак, то се запържва и задушава едновременно в собствените си сокове и затова не става като "умито", а придобива пикантен вкус и аромат.

***Сол никога не слагаме предварително, нито го претриваме със сол, когато печем зеле на фурна, защото тогава то пуска твърде много вода и се задушава, но не може да се запържи добре.

Периодично разбърквахме зелето много добре, за да не допуснем да прегори, но да се запържи до златисто колкото се може по-голяма част от него.

По средата на топлинната обработка добавихме морковите в тенджерата.
Тук е моментът да се добави и ситно стритата сушена люта чушка (или лют пипер на люспи). Ние не сложихме, заради стомашни проблеми, но който обича, може да сложи.

След като зелето се запържи до златисто, задуши и омекна, посолихме, добавихме сладкия червен пипер, разбъркахме, изсипахме доматите от консерва и оставихме зелето да се задушава без никаква допълнителна вода още десетина минути.
(Който предпочита готовото ястие да има по-кисел вкус, може да добави и 1-2 с.л. доматено пюре - след червения пипер и преди доматите).

Така обработеното зеле прехвърлихме в тава, добавихме ориза, половин супена лъжица сушен девесил, малко черен пипер и добре разбъркахме.

***Тези, които са затруднени и не могат да си доставят бланширан ориз, трябва предварително да го запържат с малко олио в широк тиган до прозрачност на зрънцата. Тогава оризът ще се свари добре, без да се развари, няма да стане лепкав и всяко зрънце в ястието ще се дели и усеща.

Изсипахме в тавата вряла вода до нивото на сместа и сложихме ястието да се пече в предварително загрята до 190 градуса фурна.

След като зелето се запече от горната страна до същата степен, каквато виждате на снимките (т.е. до златисто-кафяв карамелен цвят и аромат), извадихме тавата, внимателно разбъркахме запеченото на повърхността зеле, така че на повърхността да извадим незапечено от по-долните пластове, заравнихме, добавихме още вряла вода в количество малко под нивото на ястието, посипахме с още малко сушен девесил и върнахме във фурната добре да се допече и отново да се карамелизира по повърхността.

Не се притеснявайте, ако ви изглежда изгоряло - то  не е! Зелето е много добре запечено, ухае изкусително и е много пикантно и вкусно! 

Това е тънка и нежна коричка от карамелизирано зеле, а ястието се получава  крехко, много ароматно и сочно - истинска наслада за обонянието и небцето.




Ястието е вкусно както топло, така и студено.

Ако не сте си приготвяли постно прясно зеле с ориз на фурна по този начин, но идеята ви е харесала, опитайте. Ще откриете един нов вкус в иначе добре познатото нашенско ястие!

Добър апетит!







петък, 25 ноември 2016 г.

Японска баклава / Japanese Baklava






Този сладкиш доста прилича на турските сиропирани сладкиши, добре известни на всички ни.
Но има и различия, които правят т.нар. "японска баклава" още по-апетитна!

Ако се питате "Защо "японска"!?...",  можете да не се съмнявате, че японците едва ли имат такова понятие в своята сладкарска култура.
Струва ни се , че наименованието е дадено повече за екзотика и за да е по-интересно, но така или иначе сладкишът си върви с името и ние решихме, че не трябва да го променяме.

Открихме рецептата в македонски кулинарен сайт, а авторката посочва, че е рецептата е записана в нейна стара кулинарна тетрадка отпреди тридесет години! Една съществена според нас причина - да уважим наименованието, дадено от авторката и да ви представим сладкиша като "японска баклава"!


Преди да започнем, можем да допълним, че се прави много бързо и лесно, че е много, ама наистина много вкусен и   ...  колкото и да е странно, действително има вкус на баклава!
Така че не се колебайте, а запретвайте ръкави заедно с нас!



Необходими продукти за тавичка с размери 28 х 18 х 6 см (12 парчета)

За сладкиша:
4 яйца (в оригиналната рецепта са 5, но тестото стана доста рядко)
1 ч.ч. фин пшеничен грис (ние добавихме още 2 с.л. грис)
1 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. натрошени орехи (не много дребно, по-вкусно е, когато парченцата се усещат)
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. олио
15 г бакпулвер
1 пакетче ванилова захар

За сиропа:
1 ч.ч. бяла захар (като опция може да се използва кафява тръстикова захар)
Ние използвахме 50:50 бяла захар и кафява захар "Мусковадо".
Следващия път ще го направим само с Мусковадо.
2 ч.ч. прясно мляко

***Ние използвахме чаша и половина прясно мляко, както беше посочено в рецептата, но според нас щеше да е още по-сочно и още по-вкусно, ако млякото беше малко повече. Затова тук сме посочили 2 чаши мляко.

Обем на мерителната чаша : 250 мл
***(Нашата чаша беше с обем 300 мл, яйцата бяха 5, но тестото се получи рядко и се наложи да добавяме грис. Освен това се наложи да премахнем 200 мл от готовата за печене смес, защото тавичката ни не я побра. Затова в предложената рецепта сме коригирали продуктите)

За украса: 
200 г. 30% млечна сметана за разбиване (ще я намерите в Кауфланд)
или суха сметана за разбиване + прясно мляко в количество според указанието на опаковката
50 г. настърган бял шоколад за поръсване




Фурната загряваме до 180 градуса.

Подготвяме тавичката за печене, като я намажем с малко олио и посипем с брашно. Излишното брашно изтръскваме.

Пресяваме брашното в купа. Добавяме към него всички сухи съставки, бакпулвера и ваниловата захар, без орехите.

В друга купа разбиваме яйцата заедно със захарта до пухкава пяна.

Добавяме последователно млякото и олиото, разбиваме.

На части изсипваме сухите съставки и разбиваме с  миксер на ниска скорост.

Последно добавяме натрошените орехи и добре размесваме със сладкарска лопатка сместа до еднородност.

Изсипваме в тавичката и печем на 180 градуса до суха клечка.

Изваждаме сладкиша и оставяме да се охлади напълно.


Докато сладкишът се охлажда, приготвяме сиропа:

В подходящ съд карамелизираме на слаб огън добре захарта (с по-тъмен карамел е по-апетитно).

Към карамелизираната захар добавяме прясното мляко и бъркаме, докато течността се сгорещи и стане хомогенна.

Набождаме изстиналия сладкиш на много места с клечка за зъби и заливаме равномерно с горещия млечен карамелов сос.

Оставяме сладкиша напълно да изстине и прибираме за една нощ в хладилник.

Преди сервирането покриваме с разбита сметана и поръсваме с настърган бял шоколад.

Сладкишът може да се покрие и с друг крем и да се украси по друг начин - според вашия вкус и креативност.

Извънредно апетитен сладкиш!
Опитайте го, няма да съжалявате!

Добър апетит!






Oригиналът е тук>>>



неделя, 20 ноември 2016 г.

Сованка (автентична българска селска манджа) / Sovanka (Authentic Bulgarian Country Dish)




 
Тази толкова простичка, но и така вкусна зеленчукова манджичка открихме съвсем неочаквано за нас в сайта dama.bg. Авторите на сайта коректно уведомяват читателите си , че рецептата е от Еленка Щерева от с. Йоглав, обл. Ловеч и е публикувана в книгата  „Кухнята на времето. Традиционната българска кухня през ХХ век” на издателство Ciela.

Книгата не ни е попадала и май ще трябва да поправим този си пропуск, докато все още я има в продажба. Вероятно там ще открием немалко кулинарни съкровища, които заслужават интереса и вниманието на ценителите на хубавата храна.

Но тази рецепта така силно ни впечатли с простотата на приготвяне и с апетитните продукти, вложени в нея, че ние тутакси я сготвихме. Нужни ни бяха буквално 40 минути от идеята до снимките!

А имаме и подходящ повод - коледните пости вече започнаха и за хората, решили да постят, тази апетитна селска гозба е идеална възможност да разнообразят вкусно постната си трапеза.



Необходими продукти за 2-3 порции (според апетита на хранещите се):

2 големи глави червен лук
1 голяма месеста червена чушка
1 голяма месеста сладка зелена чушка (може да се използват и сушени чушки)
1 голям домат (или 400 г консервирани домати)
2 с.л. брашно за сгъстяване (ние никога не използваме брашно за сгъстяване, затова го заместихме с фин пшеничен грис)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. сушена ронена чубрица
сол на вкус
200 мл олио (ние използвахме 100 мл)
300 мл вода

Ние използвахме и сушен девесил, с който поръсихме готовата гозба.




Лука и чушките нарязваме на дребни ивички.

В тенджерка задушаваме лука с олиото ...






 
... и след като лукът омекне, добавяме нарязаните чушки.

Разбъркваме зеленчука, похлупваме тенджерката и оставяме да се задуши на умерен огън   .


След като чушките се задушат и омекнат малко, сипваме лъжичката червен пипер, разбъкваме, ...




... добавяме доматите, нарязани на дребни късчета и посоляваме.

Разбъркваме и оставяме гозбата да покъкри десетина минути.






Добавяме брашното (ние добавихме пшеничен грис), разбъркваме, доливаме вода, за да получим умерено гъст сос.

Оставяме да поври на умерен огън  още 10 - 15 мин.




Към края на готвенето добавяме стритата сушена чубрица.











След като поври още 2-3 мин заедно с чубрицата, ястието ни е готово за сервиране.














Сервираме гозбата гореща, поръсена по желание със сушена или прясна зелена подправка.
Ние я поръсихме със сушен ситно стрит девесил.

Много е вкусна!
Добър апетит!