понеделник, 21 май 2018 г.

Пълнени чушки в мултикукър Philips HD 4731/70 и запечени с халогенна фурна REDMOND RAG–241–Е




Тези чушки сорт "долма" са всъщност първите, годни за пълнене, появили се на пазара за тази година и нямаше как да не се възползваме и да не сготвим това типично българско ястие, което буквално всеки българин обожава - но с помощта на модерни уреди за готвене, които все по-настойчиво си пробиват път към кухнята на съвременната домакиня.

В случая използвахме нашия мултикукър Philips HD 4731/70, a за да ги запечем отгоре и да станат също така апетитни, както биха се получили, сготвени във фурната, използвахме халогенната фурна (или още наричана "запичащ капак" или "аерогрил" REDMOND RAG-241-E.

Тук може да се запознаете подробно с уреда REDMNOND RAG-241-E>>>

Тук може да направите поръчка на REDMNOND RAG-241-E >>>




Наредени като рибки-мрянки в мултикукъра, потънали в апетитен доматен сос, с равномерно запечени корички отгоре и необикновено сочна плънка, в която всяко зрънце ориз се дели от останалите, пълнените чушки, сготвени в мултикукър, не само че по-нищо не отстъпват на онези, които бихме си сготвили в глинен гювеч във фурната, но се получиха значително по-вкусни.

Тези леки, мобилни, компактни и удобни кухненски уреди, които напоследък използваме в нашето домакинство, приготвят храната ни бързо и лесно, с разход на електроенергия в пъти по-малко от използваната досега електрическа фурна. При това храната ни се получава и по-вкусна, благодарение на 3D нагряването на нашите мултикукъри>>>  , защото всичко се готви при изключително равномерна температура.


Необходими продукти за 4 порции пълнени чушки:

12 средно големи чушки сорт "долма"
250 г бланширан ориз
2 средно големи моркова
3 глави стар лук
* 1 средно голям патладжан
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. суха зелена подправка (ние използвахме целина и босилек)
2 с.л. гъсто доматено пюре с добро качество
3 с.л. растителна мазнина
сол на вкус
черен пипер на вкус

За соса: 
1 с.л. растителна мазнина
2 с.л. доматено пюре
550 г. вода

* Когато готвим пълнените чушки постни, винаги добавяме в плънката или патладжани, или гъби - продукти, богати на белтъчини. Така липсата на месо практически не се забелязва и чушките стават изключително апетитни, макар и постни.



Начин на приготвяне:

Чушките измиваме и почистваме от семето.
Морковите и лука обелваме и нарязваме на дребни кубчета.
Патладжана нарязваме на кубчета със страна около 1.5 см, поръсваме със сол и оставяме да изтече черната му вода (ако има такава). После изстискваме патладжана с ръце, за д аго вложим в плънкката.

В купата на мултикукъра сипваме 3 с.л. растителна мазнина, слагаме нарязания лук и запържваме за няколко минути при затворен капак на програма "Fry".

Добавяме морковите, разбъркваме  и продължаваме запържването при затворен капак още само 1-2 минути, докато морковите омекнат.

Добавяме изстисканите от водата патладжани, разбъркваме.

Добавяме червения пипер, сушените подправки, черния пипер, разбъркваме, затваряме капака и оставяме още 3-4 минути зеленчуците да се запържват и омекнат.
 


Изсипваме ориза, разбъркваме до еднородност на съставките, добавяме доматеното пюре, разбъркваме, сипваме гореща вода (купата на кукъра вече е сгорещена, водата не бива да бъде студена, за да пазим керамичното покритие - от една страна, и за да прекъсваме процеса на топлинна обработка на продуктите - от друга), разбъркваме сместа.

Изключваме програмата "Fry", включваме на 110С с ръчните настройки на температурата.

Затваряме капака и оставяме продуктите да се задушат и оризът да поеме водата. Може да отворим 1-2 пъти и да разбъркаме съставките.

Когато оризът е попил водата и е сварен до почти пълна готовност, изключваме кукъра.




Изваждаме готовата плънка в отделна тенджерка и напълваме чушките.
Подреждаме ги в купата на кукъра, поливаме между тях с 1 с.л. растителна мазнина..

В отделен съд разтваряме 2 с.л. доматено пюре с 550 г. гореща вода, заливаме пълнените чушки, така че течността да попадне между тях и върху тях - навсякъде.




Затваряме капака, но изчакваме няколко минути, преди да включим кукъра отново - той е силно сгорещен и сосът ще кипи  и пръска по капака. След 4-5 минути може да включим кукъра на програма "Stew", зададено време 45 минути.

След като времето изтече и програмата се самоизключи (уредът остава на режим "поддържане на топлината), слагаме отгоре халогенната фурна, включваме я на 160 градуса (не повече) за 30 минути, чушките да се запекат.

Не включихме аерогрила заедно с кукъра, защото температурата в съда се повишава прекалено много и сосът започва да кипи и пръска. Предпочетохме да запечем вече готовите пълнени чушки.

Нашите пълнени чушки са готови.

Вкусът им е необикновено богат и плътен, а плънката се топи в устата!

Добър апетит!





четвъртък, 17 май 2018 г.

Пиле с картофи в мултикукър REDMOND RMC-M90-E




Тази рецепта я готвих сама - Ирина е ангажирана и ястието е изцяло мое изпълнение. Затова и ще пиша в единствено число.

Преди всичко искам да кажа, че аз не съм маниачка на тема "бързо готвене" - така, ако може - от днес за вчера. Да тръгна да се хваля, че манджата била сготвена за 20 - 15 - 7 или 5 минути... не, благодаря! Това изобщо не е моят стил. Естествено, че е добре да можем да приготвяме храната на семейството си без да стоим с часове в кухнята, но без това да се превръща в самоцел. Сготвих храната бързо, но не съм засичала време. Само мога да спомена че финалното готвене на суровите картофки се случи за 15 минути.

И като не бързаш, може да ме попита някой, защо готвиш в мултикукър? Защо аз, защо ние у дома готвим в мултикукър - това е въпрос, на който  ще отговоря в отделна публикация.
Сега реших да покажа как аз готвя в моя мултикукър Redmond RMC-M90-E>>>  пиле с картофи. И сигурно нямаше да ми хрумне да показвам това, ако една много симпатична млада дама, която наскоро си е купила същия този уред за готвене, не ме беше попитала как готвя тъкмо тази гозба. И ето... споделям.


Необходими продукти:

3 цели пилешки бутчета (около 900 -1000 г)
1.5 кг картофи
5-6 средно големи глави лук
3-4 сладки чушки (червени, зелени, жълти - каквито има в наличност, важното е да са сладки и ароматни)
3-4 моркова
3-4 дафинови листа
няколко зрънца бахар
смлян черен пипер на вкус
1/2 ч.л. смляна канела
2-3 с.л. олио
сол на вкус
няколко клонки магданоз за сервирането


Преди всичко почиствам пилешките бутчета от всякакви излишни мазнини - подкожна лой, трътки, изрязвам част от кожите - особено ако има излишно висящи и много дебели кожи - всичко това е изрязано. Оставям от кожичките, които покриват бутчетата, но всичко излишно по краищата е старателно премахнато - за да не става твърде мазна и блажна гозбата.

Ние обичаме гозбите с много лук, но това зависи от персоналния вкус и лукът може да варира, както и всички други продукти.
Лука почиствам и нарязвам на не много дребни парченца.

Почиствам морковите и нарязвам на полукръгчета.

Чушките почиствам и нарязвам на парчета.

Обелвам картофите и ги нарязвам на колелца.

В кукъра слагам трите бутчета, 1 от главите нарязан кромид, 1 нарязан морков, 1 нарязана чушка, 3-4 дафинови листа, няколко зрънца бахар.

Сипвам само 1 чаша (200 мл) студена вода.
При готвенето използвам удобството на фините ръчни настройки на температурата - едно от преимуществата, заради които избрах тъкмо този модел мултикукър. Не очаквайте да ви кажа - включвам на тази или онази програма. Използвам изцяло програмата "multi cook", a времето за готвене задавам винаги с някакъв толеранс. Преценя ли, че обработката на определена температура е достатъчна, лесно превключвам на друга.

И така, в кукъра имам сурови продукти и чаша студена вода.

Включвам кукъра  на програма "multi cook" - по подразбиране настройките са 120С и 15 минути. Водата завира до 3-4 минути на ключ и  сгорещява купата на кукъра. Целта е да се пази керамичното покритие на купата, което (това касае керамичните покрития въобще) е чувствително към резки температурни промени и може да се разруши много бързо, ако бъде подлагано редовно на такива. След като купата е сгорещена, изсипвам вряла вода от ел. каната, колкото да се покрият продуктите, дори не напълно. Не е нужно, те и така ще се сварят идеално, а аз ще имам богато овкусен и наситен пилешко-зеленчуков бульон за моите картофки.

Изчаквам да изтекат петнайсетте минути на 120С и след като кукърът се самоизключи, превключвам на 100С, 40 минути. Обикновено за 40 мин. бутчетата са сварени. Изваждам ги в отделна тенджера, пресипвам бульона също отделно - той ще ми потрябва малко по-късно. Бульонът е много силен и при нужда може да се разреди по време на готвенето на картофите с вряла вода - за по-голямо количество сос.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че българските яхнии са ястия, изискващи специфична технология на приготвяне, за да получим богатия и плътен вкус на добре приготвената гозба. Ако просто набутаме всичко едновременно в купата и оставим да се варят накуп лук, моркови и картофи, ще получим манджа, но това няма да е апетитната гозба на баба от нашето детство, а някаква "умита" чорба. Така че... кукър, кукър... ама и малко старание и отделено време си требе, определено!

В купата на кукъра слагам лука, запържвам  на 135С на затворен капак около 10 мин, (може и на 140С, става още по-бързо, но трябва да се следи да не изгорят зеленчуците),
... добавям морковите - на тях им е нужно само 3-4 мин, посолявам на вкус, разбърквам продуктите,  затварям капака за 3-4 мин,
... отварям го, добавям нарязаните червени чушки, разбърквам.

Затварям капака - 1-2 мин. запържване, разбърквам. Добавям 2-3 черпака от пилешкия бульон, зеленчуците веднага започват да врат апетитно.
Това е моментът, в който в купата на кукъра изсипвам обелените и нарязани картофи.

Изливам пилешкия бульон заедно със сварените в него зеленчуци, ястието става с много богат зеленчуков вкус.
В бульона добавям смлян черен пипер на вкус, сушена зелена подправка на вкус (аз добавих босилек), 1/2 ч.л. смляна канела. Това е особената подправка, която изключително много подхожда на картофена яхния. Винаги готвя картофената яхния със смляна канела. Става много вкусно, препоръчвам ви да опитате!
Сега може да затворим капака, докато бульонът заври. Той завира само за 2-4 минути.
Веднага превключвам на 90С и оставям картофките във врелия бульон за около 15 - макс. 20 мин (зависи от сорта картофи).






Трябва да се внимава - картофите омекват и се сваряват в мултикукър с 3D нагряване докато човек успее да мигне - важното е да не допуснем да се преварят.

Сега можем да сипем в чиниите, да добавим от свареното пилешко за който желае (у нас не всички ядем месо) и да поръсим със ситно нарязан магданоз.

И накрая да направя едно пояснение: аз варя първо месото, а после картофите  по две взаимо-свързани причини: Пилешките бутчета заемат една твърде голяма част от обема на купата, а на мен всъщност ми е нужен основно богатият пилешки бульон. Ние обичаме картофките, сварени в пилешкия бульон и предпочитаме да получим повече от ароматната картофена гозба. А месото... който пожелае, винаги може да си вземе от него.

Ревюто на мултикукър Redmond RMC-M90-E може да прочетете тук >>>

Добър апетит!




Една публикация на Валя



неделя, 6 май 2018 г.

Халогенна фурна (запичащ капак или аерогрил) REDMOND RAG-241-E - описание и резултати от работата му



За тази халогенна фурна, или както са известни уредите от такъв тип сред запалените фенове на готвенето в мултикукър "запичащ капак", сме чели отдавна, виждали сме я в официалния сайт на REDMOND, гледали сме видеоклипове, въздишали сме с тъжно, но само толкова...

Аналог на тази халогенна фурна (и първите, излезли на пазара преди десетина години) са огромните 12 литрови халогенни фурни с мощност 1300 - 1400 вата.  Те са заместител на обикновената фурна в готварската печка, но заемат много място, тежки са ( тежестта на една такава халогенна фурна е около или над 6 кг), огромните им купи са трудни за поместване, какво ли пък остава за измиване, харчат много електроенергия и далеч не са най-удобният вариант.

На запад и в Русия тези халогенни фурни (с това наименование са известни в България) се наричат "аерогрил".

Халогенната фурна ("запичащ капак" или "аерогрил" на Редмонд - трите наименования  визират един и същи уред) е  по-удачният (по-малък, по-лек, по-компактен и при тези  си показатели –  с не по-малка реална мощност) уред и първоначално е създаден за запича от горната страна сготвеното в мултикукър.

Който готви в мултикукър знае, че мултикукърът може да сготви всичко - от супа до печено месо, от яхния до сладкиш и баница.
Обаче ядец!
В мултикукъра не можем да запечем нашите изключително вкусни блюда от горната страна.  Поне не можехме до този момент. Ако не ги обърнеш да се зачервят и от другата страна или не ги извадиш и пъхнеш под грила, отгоре те си оставаха без апетитната зачервена коричка.

Инженерите на водещите световни производители също добре познават този проблем и понеже техническата мисъл никога не спи и измисля нови и нови улеснения за домакините, работят за неговото преодоляване.

На запад и в Русия този уред се нарича "аерогрил", тъй като принципът му на работа е запичане като под грил или пържене, но чрез конвекция на нагорещен въздух, като по този начин се избягва използването на много мазнина при пържене или печене. Даже напротив - когато печем пилето например, излишните мазнини ще се стопщт и изтекат, а резулатът е печено на грил пиле, но много по-вкусно, от онова, което ще си купим в магазина - много по-сочно, по-крехко и с изключително апетитна коричка.

Създаден първоначално с цел да се запичат от горната страна вкусните запеканки, сладкиши, баници и други ястия, приготвени в мултикукър, халогенната фурна ("запичащ капак" или "аерогрил") на Redmond RAG-241-E, днес по приложимост той далеч надхвърля необходимостта за запичане на  сготвеното в мултикукър.

Досега обаче уредът не беше достъпен за българските почитатели  на този вид кухненска  техника. И не толкова заради цената, колкото заради обстоятелството, че никой от официалните представители на компанията не я внасяше в България, а в официалния  онлайн-магазин на Redmond от много време за българските клиенти, както и за останалите почитатели на Redmond от Източна Европа, е пуснат един вид "кепенец" чрез надписа "Out of stock".

Единствените доскоро официални  дистрибутори на Редмонд за България ЕMag, Технополис и  Денси така и  не направиха никакви усилия да внесат и предложат на клиентите си у нас някой от прекрасните нови уреди на компанията. Предлагайки няколко стари модела мултикукъри и абсолютно забравили, че тези мултикукъри се нуждаят от време на време и от нови аксесоари (поне резервни купи за тях), и трите иначе популярни и утвърдени на пазара ни компании се въртяха в омагьосания кръг да продават уреди със сравнително скромни възможности от по-старо поколение на достатъчно високи цени.

Нищо ново под слънцето в скъпата ни татковина...

И нали можете да си представите изненадата ни, когато в сайта-справочник pazaruvaj.com, който често преглеждаме, открихме халогенната фурна на Redmond RAG-241-E.  Веднага ще отбележим, че това е по-новият модел "запичащ капак", който се отличава от по-стария RAG-240-E както по дизайна си, така и по някои важни технически характеристики, съответно по по-добрите си възможности, които предлагат на потребителя.

И както напоследък се случва (за нас само в началото беше изненада, напоследък поне ние свикнахме), ако има нещо ново от  REDMOND на българския пазар, то ще е от пловдивската компания www.strela.bg>>>

В интерес на истината, на пазара ни се появиха и други много  качествени и много хубави мултикукъри от REDMOND, и тъй като следим доста отблизо точно този сектор от търговията с уреди за готвене, за нас двете ставаше все по-малко и по-малко изненадващо, че те всичките се предлагат от www.strela.bg>>>.  Така че, когато дойде следващата изненада -  че пловдивската компания е добавена в списъка на официалните представители на Redmond за България>>> , то беше вече само наполовина изненада, при това - приятна!

И какво още да кажем?  Честит ни нов представител на Redmond  за България!
И да си пожелаем той и занапред да ни радва с новите и най-добри уреди на водещия производител, както досега!

И, дай Боже, цените на прекрасните уреди REDMOND, които, за да сме честни, много от нас си пожелават в своята кухня,  да станат по-достъпни за българския потребител - което до голяма степен зависи и от Производителя.


Но нека сега да се върнем на  халогенната фурна "REDMOND RAG-241-E >>>

Както е обичайно за уредите REDMOND, и тази халогенна фурна е изпълнена в елегантен черен цвят и станалия традиционен за марката футуристичен дизайн.

С какво ни изненадва приятно този уред?

– Малък и компактен  халогенен капак (диаметър едва 22.5 см)

– Изключително лек уред (1.300 кг заедно с кабела и щепсела)

– Изключително лек, но достатъчно твърд и здрав силиконов пръстен-разширител, чрез който уредът може да  се употребява с всеки вид мултикукър с обем 4, 5 или 6 литра, както и с всеки друг огнеупорен кръгъл готварски съд (метален, стъклен или керамичен) с диаметър до 24-25 см.



–  Не е необходимо да се използва непременно мултикукърът. Запичането може да стане направо върху работния плот, върху лекото и здраво огнеупорно силиконово килимче, на което без проблем може да се постави и всеки друг готварски съд с обем 9 и повече литра



– Изключително безшумен! За да чуем работата на вентилатора, беше нужно да се наведем над уреда. Нищо общо с конвекторните халогенни капаци на големите и тромави халогенни фурни с огнеупорен съд и тежина около и над 6 кг, с които е наводнен пазарът ни.

– При малките си размери и тегло - достатъчна мощност - 700-800 W при включване

– Дръжката на уреда е подвижна и бутонът за включване е монтиран на нея. Така уредът работи само при затворена дръжка (респективно уредът е включен). За да се изключи, е достатъчно да се вдигне дръжката, а след това да се повдигне и капака.

– Функция за размразяване на замразени продукти. Вече няма да ни е нужно да включваме вредната микровълнова фурна, за да размразим месо от фризера.

– Функция за самопочистване на уреда след работа, за да е винаги чист и блестящ реотанът и металният защитен капак над него.

– Както винаги изключително внимателен и прецизен към детайла, Производителят Redmond прилага към комплекта три метални скари с различна височина и диаметър, за да се използва максимално обемът на готварския съд

– Метална решетъчна  поставка, на която може да се постави използвания капак в полунаклонено положение, за да изстине, преди да се прибере (на снимките върху него е илюстрирана книжката с рецепти.

– Метални щипци, за да се извадят с лекота и безопасно нагорещените след работа метални скари

– Потокът горещ въздух може да циркулира свободно около продуктите, разположени на няколко етажа върху металните скари, за да стопят излишните мазнини от месото и да се получат зашеметяващо хрупкави корички на обработваните продукти при печене.

–  Следва да обърнем специално внимание: на капака има лепенка с надпис: Не използвайте със сета на мултикукър при температура по-висока от 150 градуса!
Това автоматично означава, че ако искаме да го използваме за печене, а не само за запичане отгоре на вече обработени в кукъра продукти, трябва да използваме уреда с друг подходящ съд - от огнеупорно стъкло, керамика или метал.

По-долу в тази публикация показваме как се справя уредът с изпичането на цяло сурово мариновано пиле с тегло 1.5 кг в обикновена готварска тенджера от инокс с обем 6,5 литра.


– Ярък и богато илюстриран буклет с 20 рецепти за халогенна фурна

– Ръководство за експлоатация

– Международна 2-годишна гаранция от Редмонд


Технически характеристики:

Модел RAG 241-1
Мощност 700-800 W
Напрежение: 220 -240 V, 50-60 Hz
Вид на управлението: Механично
Вид на нагревателния елемент: Халогенен
Регулиране на температурата 60 - 250 С
Диапазон за настройка на времето на приготвяне: 5 - 60 мин.
Дължина на електрическия кабел: 1.5 м


Комплектът съдържа:

– Универсален конвекторен грил 1 бр.
– Метални решетки 3 броя, в мм както следва:
   диаметър  160, височина 20 -1 бр.
   диаметър 190, височина 20 - 1 бр.
   диаметър 190, височина 60 - 1 бр.
– Метални щипци за изваждане на решетката - 1 бр.
– Метална поставка - 1 бр.
– Книга с 20 рецепти -1 бр.
– Ръководство за експлоатация - 1 бр.
– Сервизна книжка - 1 бр
- Силиконов пръстен-разширител - 1 бр.
– Силиконова постелка - 1 бр.

Предимства на на уреда:

– Малък и компактен, практически не заема никакво място в кухнята
– Изключително лек и мобилен
– Ниска употребяема мощност (само 800 W, като при това уредът се самоизключва при достигане на необходимата температура)
– Нужната работна температура се достига буквално за 1-2 минути
– Достатъчно мощен, за да изпече цяло пиле на грил (демонстрираме с рецепта)
– Може да се използва с всеки огнеупорен съд
– При отлично нагряване на въздуха в купата, околната температура в помещението практически не се повишава
– Уредът замества без усилие и с много по-малък разход на електроенергия цяла готварска печка - фурна и котлон, електрически грил, тостер за сандвичи.
– Може да работи практически без мазнина или с незначително количество мазнина - 1–2 лъжици

Това 1,5-килограмово пиле се изпече и чак препече само за 90 минути (но без да има вкус на изгоряло), месото остана изключително крехко и сочно, а костите можеха чак да се схрупат и да им се изяде костния мозък. Само от естетически съображения ще повторим рецептата преди да я покажем цялата в блога, за да  постигнем съвършения резултат на коричката (което не се съмняваме, че този малък и лек уред ще извърши с лекота).


Ние изпекохме пилето в обикновена метална тенджера с обем 6.5 литра, за да има около него повече свободен обем и за най-добра конвекция на горещия въздух.







Недостатъци: 

–  Ключовете за време и температура са недостатъчно ясно маркирани- трудно се различава стрелката за правилно фиксиране на зададените параметри.


Нашите заключения: 

Великолепен уред, много удобен за работа и много икономичен, на който ние сме щастливи притежателки!

Водейки се от отличния резултат на неговата работа, ние горещо го препоръчваме!



сряда, 4 април 2018 г.

Да убиеш от любов

 На 16 години - достолепна и доволна, щастлива кота

Някои го наричат "приспиване".
Други - "евтаназия".

Първите са хората, които се принуждават да подложат на това любимото създание, от което животът си отива, за да му спестят мъчителната агония.

Вторите - медиците, които извършват процедурата с професионално хладнокръвие и със съзнанието, че помагат на безнадеждно болното същество да напусне Бялата Божия земя.

А то си е чисто убийство.
Инжекция, за да го успокоят, втора инжекция  - да заспи дълбок, непробуден сън и последната - отрова в сърчицето, за да го спрат да бие.

А когато сърчицето е вече така безнадеждно увредено и отслабнало от годините, всичко това трае само няколко минути. Няколко минути, през които то е припълзяло с последните си останали силички да се сгуши в ръцете ти, защото ти си единственото познато нещо, на което то има доверие и търси закрилата ти от страшния, непознат чужд свят на човеците. И пак очичките са вперенин в теб със сетен зов за помощ и закрила, без звук, защото тя вече нямаше силички да мяука. Толкова мъчителна, болезнена раздяла с любимото същество...

18 години Божанка беше неразделна част от нашето ежедневие.
Същество, намерено съвсем мъничко - на едва на 8-9 месеца  пред дома ти, подхвърлено от "милостиви" хора болно, умиращо, после прибрано и излекувано. Същество, приело те за своя свят, за своята вселена.

Добрите, грижовните мами, които няма да го оставят в беда, добрите, всесилни мами, които могат всичко - то се оставяше в ръцете ни с безрезервно доверие и неподлежащо на съмнение усещане, че мамите няма никога да му сторят нищо лошо. Че мамите ще го стоплят, когато му е студено, ще го нахранят, когато е гладно, ще му помогнат, когато се разболее, ще го гушкат в ръцете си и то ще си мърка щастливо и доверчиво.

Заспивахме под нейното мъркане, събуждахме се, а тя ни чакаше мълчаливо на пост пред паничката, за да и дадем храна...

 "Мяу, завий ме..."

Нашата връзка беше специална и  съвършена.

Имахме си своя език, който и ние, и тя разбирахме безпогрешно.
Думи и жестове, които тя знаеше и, когато ги чуе или види, реагираше на секундата.
Нощем чакаше мама да се настани в леглото и да припълзи тихо, ненатрапчиво и да подраска с лапичка да я пуснеш под завивката, да се сгуши в свивката на ръката ти, да впери в теб влюбени очи и да започне гръмогласно да мърка "Хубаво ми е, обичам те!"

Полегнала в краката ти, трябваше само да потупаш празното място до себе си и тя скачаше и идваше да се сгуши до теб. И заспивахме сгушени, тя - мъркаща щастливо, а някоя от нас - държаща я нежно за лапичката...

Никога не ни будеше сутрин. Чака мълчаливо човекът да се събуди и едва тогава застане на пост пред паничката и, пристъпвайки от лапичка на лапичка, с тихо "мрмм" да си поиска храничка.

Същество, което никога през своя дълъг котешки живот не направи нито една беля! Не ни ядоса нито веднъж. Не и се скарахме нито веднъж - защото нямаше за какво...

Гальовно, предано, благородно, но и упорито и безкрайно умничко!

Тя винаги знаеше какво точно иска и как точно да го изрази - "мрмм", ела тук и ми дай храничка, "мяу" - ела тук и ми оправи мекичката постелка да си легна... "мяу" - завий ме, студено ми е, "мяу" - дай ми прясна водичка, "мрммм" - там има пиленца, защо не ме пуснеш при тях?

С верния приятел - кучето Цезар.

Самата кротост и благородство...

И така - ден след ден, година след година, живот в съвършено разбирателство и безкрайна взаимна нежност и любов...

Беше ужасно да вземеш в ръцете си отслабналото, стопено от болестта безпомощно малко телце и да го отведеш седем етажа по-долу, във ветеринарната клиника на партера, точно под твоя собствен дом, отпуснато доверчиво на рамото ти, прегърнало те силно с мъничките си лапички - мама няма да ми стори нищо лошо...

Да го отведеш за злокобната инжекция с разплакани очи, с късащо се от болка сърце - след като три седмици си се борил да му помогнеш и отчаяно си разбрал, че е безнадеждно. Че малкото сърчице отказва, защото се е уморило да тупа и иска вече почивка.

Борил си се до последния и дъх - лекарства, инжекции, всекидневни посещения в клиниката...
Не, не и не!!! Сърдечната и дихателна недостатъчност беше сграбчила малкото телце и не искаше да го пусне... Лиши я от сън, лиши я от способност да се храни и дори да пие водичка... Цялата последна седмица беше така - без сън, без храна, последните два дни  - без вода, въпреки отчаяните ни подканяния да пийне поне капчица бульонче, да лизне поне глътчица водичка...

 Не искаш да го оставиш да агонизира и умре от глад и жажда, докато отслабналото сърчице спре да бие само... Беше ужасно. И неизбежно. Да убиеш доверчивото малко момиченце от любов, за да не позволиш да агонизира повече и да се мъчи.

И до последно, докато инжекциите я отнасяха - доверчиво сгушена и притисната в ръцете ни, с инстинкта си да търси закрила от мамите, които никога в живота и не са я излъгали... Свикнала да  намира закрила при нас винаги и във всичко, да и помагаме винаги, когато е болничка, тя пак така търсеше помощ и закрила - в нейните представи ние бяхме всесилни... А ние не сме, за жалост и не можехме да и помогнем с нищо... За първи и за последен път не можехме да и помогнем!... От тази мисъл боли най-много...  Сърцата кървят от мъка при тази раздяла, очите са пълни със сълзи, а ти си принуден да я гушкаш, докато я убиват - от любов, за да и спестиш агонията докато умре...



Нашата любима малка Божанка я няма вече.
Мъничката кротка, любвеобвилна Божия душичка ни напусна днес, 04 април 2018.

Спря да бие малкото любимо, доверчиво, благородно сърчице.
Угаснаха тези кротки, умни зелени очи. които винаги бяха вперени в нас с почти човешки разум и с цялата любов и доверие на света!

И остави една безкрайна празнота, глухота и тишина след себе си...

Сбогом, наше сладко, любимо, неповторимо малко момиченце!
Благодарим ти за цялата любов, доверие и преданост, които ни подари!
Дано да си се чувствала и ти така с нас - обичана, галена, защитена от всякакви беди и неволи!

Обичаме те, Божанке - наша звездичке на небето!...

Сега и завинаги в сърцата ни!


четвъртък, 22 март 2018 г.

Пухкав, нежен, ароматен и невероятно вкусен френски хляб с малц в хлебопекарна машина / Fluffy, Delicate, Fragrant and Incredibly Delicious French Bread with Malt in a Bread Machine





Този хляб е за мераклии и ценители! 
Той се получава с изключително нежна, пухкава, равномерно-пореста вътрешност и невероятно тънка, но хрупкава коричка. Освен това е изключително мек, еластичен, както можете да видите от снимката по-горе, и изобщо не се троши!


А най-впечатляващото е, че като престои 24 часа, става още-по вкусен!
Уникален хляб, той ще ви плени с вкуса си!

Снимките на хляба са направени 11 часа след неговото изваждане от хлебопекарната машина - след като го оставихме цяла нощ да престои, увит в плътна хавлиена кърпа и добре да изстине.

Едва тогава го нарязахме.



Отвън всички (или почти всички) хлябове, излезли от хлебопекарна машина, си приличат, затова беше важно първо да покажем как изглежда той разрязан, а след това и целия, неначенат самун.

Рецептата е адаптирана към нашата хлебопекарна Finlux 1683W от колекцията рецепти за хлебопекарни машини Redmond, но може да се замеси и изпече във всяка машина за хляб, като, при необходимост, продуктите се редуцират, умножени по подходящ коефициент.


Необходими продукти за хляб с тежина 1000 грама:

560 (петстотин и шестдесет) г пшенично брашно тип 650
80 г ръжено брашно (но не пълнозърнесто)
3.5 супени лъжици червен ечемичен малц, смлян на брашно
0.5 чаена лъжичка смлян ким
1.5 супени лъжици ленени семена (по желание)
1.5 чаена лъжичка сол
1.5 чаена лъжичка мед, желателно тъмен (ние използвахме манов мед)
1.5 чаена лъжичка суха мая СафМомент-червена
360 г вода
60 г слънчогледово олио

Основните продукти претегляме с везни, включително водата.
Чаената и супената лъжица са мерителните лъжици от комплекта, който върви с хлебопекарната.
Единствено за меда сме използвали като мярка една стандартна метална чаена лъжичка, каквито има във всеки дом.

Количествата на продуктите са посочени изключително точно. Разминаване в незначителна степен може да се получи единствено ако използвате брашна на други фирми, защото се знае, че не всички брашна са еднакви и някои поемат повече вода, а други - по-малко. В такъв случай трябва да добавите малко брашно или малко вода, в зависимост от това дали тестото ви не се е получило малко по-твърдо или малко по-меко от препоръчителното.

На снимките по-долу показваме продуктите, които сме използвали ние:

Пшеничното брашно е марка "Optima linija" тип 650, от ТМаркет
Ръженото брашно е от фирма "Елиаз", в опаковка по 0.5 кг, купуваме го в ТМаркет.
Малцът е карамелен ечемичен пивоварен малц тип "Caraaroma"  от онлайн-магазин "Винарко">>>
Много вкусен хляб се получава с манов мед, който по стандарт, ако е истински, е с великолепен тъмен карамелен цвят и не е прекалено сладък, но като заместители може да се използват кафява захар или меласа.
Ленено семе в оригиналната рецепта няма, но идеално му подхожда! Допълва вкуса му, обогатява го и така приятно похрусква между зъбите!





Приятният медено-кафяв цвят на хляба, а също вкусът и ароматът идват от карамеления малц (и от меда и кима), така че ако искате да получите наистина хубав на вид, пухкав, мек, ароматен и неповторимо вкусен френски хляб с малц, трябва да си доставите червен (карамелен) малц (или  малцов екстракт, но той е по-скъп).

На пипане изпеченото хлебно тесто на филийките е необикновено нежно, меко и пухкаво и се запазва дълго време така  - практически до изяждането на самуна.

Обикновеният бял хляб, пък бил той и от екстра качество брашно и с прясно мляко, никога не може да стане с толкова фина и нежна, буквално копринена структура.

Така, изпичайки самун след самун, за себе си ние стигнахме до извода, че малцът е идеалният "подобрител" за хляб. Никакви други химически добавки и подобрители, с каквито са бъкани хлябовете от магазинната мрежа,  не са ви нужни, за да получите толкова великолепен, мек, нежен, ароматен и вкусен  хляб!

В идеалния случай би трябвало хлябът да се изпече с червен ръжен малц, но в България нямаме нито традицията, нито културата за печене и консумация на хляб с малц, поради което търсенето на ръжен малц е нулево и такъв изобщо не се предлага - нито се произвежда, нито се внася. По тази причина се налага да се задоволим  с това, което може все пак да се намери на бедния на подобни продукти български пазар.
И бездруго онлайн-магазин "Винарко" е единственият, който предлага ечемичен (пивоварен) малц у нас>>>.
Не е скъп и според нас е по джоба на всеки.

Добре е да се използва прясно смлян малц, защото тогава ароматът е най-силен.

НЕ използвайте малц, смлян за пивоварни нужди!!! Той се мели по друг начин, като само се отделя люспата от зърното и няма да ви свърши работа.
Купете си малц на зърно в пакет по 1 кг. от съответния, посочен по-горе, тип или друг, който си изберете и си го смелете у дома в мелничка за кафе.

За да получите този приятен медено-кафяв цвят на хляба, трябва да използвате червен (карамелен) малц. В противен случай при употреба на ръжено брашно ще получите сив хляб.

Във Фейсбук получихме въпрос: "С какво може да се замени малцът?" 
Отговаряме и тук, защото вероятно и други ще се запитат:
Малцът не може да се замени с нищо! 

За да постигнете резултата, който виждате на снимките, ви е нужен червен (карамелен) малц. Той ще придаде на хляба точно този великолепен оттенък, аромат и вкус.
Линк към онлайн магазина и подходящия тип малц е даден по-горе.

Друг подходящ тип малц е  Карамелен малц Carared>>> , с аромат на карамел, мед и бисквитки .

И още един съвет:
Ако искате да се насладите на този уникален хляб, не си губете времето и енергията с експерименти от типа на: 
"...Ако не сложа малц, ще получа пак същия хляб, но няма да е медено-кафяв, а сив...", както прибързано заключи една потребителка във  Фейсбук. 

Не, няма да получите същия хляб, а един много неудачен ерзац, който няма да има нито тази структура и консистенция, нито този цвят, нито този вкус, нито този аромат!

1 кг малц струва само  3 лева, а с него ще направите не по-малко от 30-40 хляба. Траен е, не заема място и с 1 кг от продукта ще си угаждате с вкусен хляб доста дълго време.





Начин на приготвяне на хляба:

В купа отмерваме двата вида брашно, добавяме малца и смляния ким и добре размесваме.

Продуктите сипваме в хлебопекарната по реда, по който са посочени в инструкцията на машината, която използваме. В повечето хлебопекарни машини първо се сипват олиото (не забравяме с олио и с помощта на силиконова четчица да намажем стените на хлебопекарната), солта, меда, водата, следват сухите съставки и най-отгоре маята. В Panasonic първо са сухите съставки, след това - течните.

Включваме машината на програма "Френски хляб", тежина 1250 грама (така удължаваме времето за месене и втасване), цвят на коричката - медиум (средна). Времетраенето на програмата при нас е 3 часа и 15 минути, с включено 15 минути предварително затопляне на продуктите.

След първото месене ние изключваме машината и  включваме повторно със същите настройки. Така си осигуряваме едно допълнително загряване и трето месене (нашата машина е програмирана с две месения), което прави хляба много по-мек и по-пухкав.

Ето такава стегната топка тесто трябва да имаме в хлебопекарната по време на първото замесване. То трябва да отскача като еластична топка при месенето от стените на хлебопекарната машина. Тестото не трябва да се маже под лопатките, но не трябва и да е прекалено твърдо. Ако е необходимо, може да добавим малко брашно или малко течност, в зависимост от това дали тестото не се е получило по-твърдо или напротив - по-меко от желаното.




На звуковия сигнал по време на последното месене добавяме ленените семена и затваряме капака.

Ако е необходимо, преди последното надигане на тестото отваряме капака и с помощта на силиконова шпатула, намазана с малко олио, оформяме хубав, правилен  на вид самун от тестото.

 Така изглежда тестото по време на последното втасване преди печенето:


С допълнителното загряване и месене времетраенето на програмата е общо 3 часа и 43 минути и резултатът за изпечения френски хляб е просто превъзходен!

Когато програмата приключи, никога не изключваме машината и не вадим хляба веднага. Оставяме го да престои в затворената машина на режим "поддържане на топлината" още поне половин час.

Извадения хляб оставяме на решетка открит десетина минути, после го завиваме в плътна памучна (хавлиена) кърпа и го оставяме върху решетката на стайна температура до окончателното му изстиване.

След това можем да го нарежем и да му се насладим.

Добър апетит!