събота, 28 февруари 2015 г.

Доматена яхния с оризени кюфтета





И тази яхния ми е от готварското наследство на баба. Тя я готвеше доста често и си спомням, че аз всеки път с нетърпение  чаках да стане готова, за да вкуся за пореден път нейното кулинарно вълшебство... И наивно, по детски вярвах, че това хубаво време, когато цялото ми голямо семейство - мама, татко, баба, дядо - всички бяха около мен и винаги можех за всичко  да се опра на тях, никога няма да свърши... Мили детски спомени, към които сега се връщам с въздишка...

Честно казано, не знам кое в яхнийката харесвам повече - дали големите топчести варени кюфтета с ориз, или вкусния зеленчуков сос... И досега се улавям, че когато я има на трапезата ни, правя същото, което правех и в детството си - най-напред изяждам соса с мек препечен хляб, като си го греба по малко с лъжица - и се наслаждавам на богатия му плътен вкус,  а за накрая си оставям кюфтетата - и си ги ям с вилицата, и преглъщам бавно - бавно, за да удължа удоволствието от храната... :)))

Но както и да си я хапвате, мога да ви уверя, че тази гозба си е истинско нашенско тракийско лакомство, пренесено от слънчевите брегове на Егейско море (където е родена баба), през Хасково, Димитровград и Пловдив (където е следвала заедно със семейството си тъжната орис на прокудените от родната земя между двете войни (Балканската и Първата световна) българи, та чак до София, където се установих със семейството си аз.

Виждала съм доста рецепти за подобна яхния в нашите кулинарни сайтове, но кой знае защо, в рецептите все пише в гозбата да се сложи брашно за сгъстител... Че и на леща и боб чак съм виждала рецепти с добавено брашно. А на мен така не ми е вкусно. Баба никога не готвеше с добавяне на брашно - освен определени ястия, например фрикасе, което по принцип така се готви. Баба сгъстяваше с много зеленчуци и подправки, понякога - с варива. И на мен предаде нейния кулинарен опит - без да ме учи специално, тя просто с действията си ми даваше безмълвен пример за това, как да приготвя вкусна, но също и по-здравословна домашна храна...




Необходими продукти за 6 богати порции:

За кюфтетата:
700 гр кайма (смес или свинска)
1 к.ч. ориз (накиснат за 10-15 мин във вода)
1 ч.л. смлян кимион
1/2 ч.л. смлян чер пипер (или на вкус)
1 ч.л. сушен смлян сминдух
сол на вкус

За соса:
800 гр кромид лук
800 гр домати от консерва - за предпочитане смляни или на кубчета.
(Ако готвите яхнията през лятото, разбира се е по-добре да се сложат пресни домати).
3-4 с.л. доматено пюре
2 големи сладки зелени чушки
1 голяма сладка червена чушка
2-3 по-едри моркова
1/2 чаша ориз , с обем 200 мл, (по желание, ако искате да сгъсите соса повечко)
1 пълна с връх ч.л. сладък червен пипер
сол на вкус
черен пипер на вкус
1 пълна ч.л. сушен босилек и/или девесил, риган
50 мл олио
пресен магданоз за поръсване





За кюфтетата накисваме ориза за 10-15 минути в студена вода, изплакваме го.
Добавяме към каймата подправките, ориза, омесваме добре, оставяме каймата да престои половин час омесена, преди да оформим кюфтетата.

През това време се заемаме със зеленчуците.
Лука обелваме и нарязваме на ситно.
Слагаме го в тенджерата, в която ще готвим с малко сгорещено олио да се задуши и запържи до златисто. Работим на умерен огън. Когато лукът омекне малко добавяме нарязаните на дребни кубчета морков, зелена и червена чушки и ги оставяме също да поомекнат под капак десетина  минути.

Когато зеленчуците омекнат, в средата на тигана си правим нещо като гнездо в соса, без зеленчуци и там сипваме червения пипер. Запържваме 2-3 минути, като леко бъркаме само пипера с малкото сос. Върху позапържения пипер сипваме доматеното пюре и повтаряме действието, но този път разбъркваме пипера заедно с доматеното пюре. След като ги позапържим, разбъркваме с всички зеленчуци в тигана. Отгоре сипваме консервата домати, разбъркваме и похлупваме тигана с капак - нека сосът да поври половин час на умерен огън.

***Тук следва да уточня: ако обичате по-киселка гозба, добавете повечко доматено пюре. Ако я обичате по-сладка - по-малко. Но доматеното пюре заедно с червения пипер служат за естествен сгъстител на ястието, а и силно подобряват вкуса му - така че препоръчвам да не пропускате тази стъпка.

***И още: избирайте качествено доматено пюре, а не ерзац, пълно с много модифицирано нишесте и боя.  2/3 от произведените в България марки за съжаление са точно такива.  Такова доматено пюре си личи по белезникавия бледо-оранжев цвят и консистенция на рядък крем-нишесте - точи се лигаво от лъжицата и хич не примамва да го вкусиш. Но и по цената си личи - като видите цена 1.20 -1.50 за буркан от 680 гр... и ви става ясно какво се опитват да ви продадат...




В полуготовия много гъст сос сипваме около литър вряла вода, за да не прекъсваме варенето.

Оформяме оризените кюфтета  - кръгли, с големина колкото много едър орех

Слагаме ги внимателно, с решетеста лъжица едно по едно във врящия сос.

Добавяме сушените подправки - босилек и/или девесил, риган. Сипваме във врящия сос 2/3 чаша ориз, който допълнително ще сгъсти ястието.

Разбъркваме гозбата внимателно с дървена лъжица и оставяме да ври на бавен огън още около 40-50 минути.

Ако е необходимо, към края на готвенето може да се добави още малко олио - но не в началото, защото трябва да се отчете и мазнината, която ще пусне месото. Иначе рискуваме ястието да стане много мазно.

Също към края на готвенето, след като гозбата е почти готова, може да се добави още малко вряла вода - според това, колко гъста искаме да стане яхнията.

Посоляваме на вкус и по желание може да се добави смлян черен пипер.



Поднасяме с поръсен пресен магданоз и препечен хляб.

Добър апетит!









сряда, 25 февруари 2015 г.

Торта "Сълзите на Морето"





Не се чудих дълго как да нарека тази торта с усещане за кехлибар - наименованието дойде от само себе си - използвах древното поетично име на слънчевия камък - застиналите "сълзи на морето".

Но тя е необичайна не само заради името, което и е дадено, а също и заради съставките, използвани за направата и.

Ако не знаете какво има в белия и "кехлибарения" крем, едва ли ще се досетите лесно... И честно казано, точно заради това тази торта ми стана най-любима от  всичките, правени от мен до момента. 

Тази торта, освен че е ефектна, също е лесна за правене у дома, много вкусна, но и много лека.  Можем да си хапнем истински сладкиш, като при това не се притесняваме заради многото калории, които ще погълнем. 
Затова и горещо ви я препоръчвам.




Необходими продукти за форма с диаметър 24 см (12 парчета)

За тестото:
1 чаша фино бяло брашно (тип 350 или 450)
4 яйца
1/2 чаша захар
2 с.л.мед
2 с.л. олио
1 пакетче бакпулвер 

Обем на мерителната чаша: 250 мл

За кехлибарения желиран крем:
300 гр сушени кайсии
300 гр ябълково сладко (или друго кехлибарено на цвят сладко или конфитюр, желателно домашно, по ваш избор). Аз използвах за целта едното от двете ми останали бурканчета от моето кехлибарено сладко от ябълки>>>, което сварих през есента.
2-3 с.л. захар
300 мл вода
30 гр желатин

За белия желиран крем:
600 гр прясна, сочна, необезмаслена извара с немного зърнеста консистенция
400 гр заквасена сметана 20%
1/2 чаша пудра захар 
30 гр. желатин

За украса:
Парченца от ябълково сладко или друг кехлибарен на цвят плод по ваш избор

За напояване на блатовете:  
Малко от плодовия крем, разреден с вода.





Приготвяме блата :

Фурната загряваме до 180 градуса

Формата подготвяме с пекарска хартия на дъното, която намазваме с малко мазнина (или намазваме с мазнина и посипваме дъното) и стените на формата с брашно. Излишното брашно премахваме.

В чиста суха купа разбиваме до пухкава светла пяна четирите яйца, захарта и меда.

Смесваме брашното и бакпулвера, пресяваме сместа и я сипваме на части в течната смес. Разбиваме на бавни обороти с миксера (или с готварска телена бъркалка).

Изсипваме готовото тесто, което е със средна гъстота, в подготвената форма за печене и печем във фурната до суха клечка. Заради наличието на мед в състава на тестото блатът се получава също с меден оттенък и много подхожда на тортата.

Готовия блат изваждаме и охлаждаме на решетка.

Охладения блат разрязваме на две части.


Приготвяме белия крем:

В дълбок съд смесваме изварата и сметаната, добавяме половин чаша захар и разбиваме с пасатора до получаваме на идеално гладък крем.

Желатина подготвяме според описанието на опаковката (правилото е на 300 гр течност или каквато и да било смес за желиране да се слага 10 гр. желатин. В тези 300 грама влиза и количеството вода, в която накисваме желатина.

Стопения и охладен желатин изсипваме в белия крем, като до сглобяване на тортата поддържаме готовата смес топла, за да не се стегне. Можем да я държим в съд с топла, но не гореща вода.


Приготвяме "кехлибарения" крем:

Сушените кайсии заливаме с 300 мл вода, добавяме 2-3 с.л. захар и  варим на слаб огън около половин час под капак. Ако част от водата изври, трябва да долеем малко гореща вода, така че общото количество на течността да остане същото.

Сварените кайсии пюрираме с пасатора до идеална гладкост. Към тях добавяме другото сладко и цялата смес пюрираме повторно. Кремът може да се направи и само със сушени кайсии, ако 600 гр. сушени кайсии от пазара не ви се струва твърде скъпо. В София обаче това е много скъпо удоволствие, а моето кехлибарено сладко от ябълки>>> свърши отлична работа.

От готовата плодова смес отделяме 1 с.л. с която ще сиропираме блатовете.

Подготвяме желатина според описанието на опаковката и цялата останала плодова смес (без отделената 1 лъжица) добавяме разтворения и охладен желатин, спазвайки правилото на 300 гр смес - 10 гр. желатин.

Разбъркваме добре.


Сглобяваме тортата:

Покриваме стените на формата с подвижно дъно с фолио за свежо съхранение. На дъното не е нужно да се слага нищо.

Сиропираме със силиконова сладкарска четчица долния блат с малко от плодовата смес, разредена с преварена и охладена вода 1:2.

Слагаме долния блат във формата, изсипваме върху него половината от белия крем. Слагаме в хладилник за 10-15 минути, за да може белият крем леко да стегне.

Изсипваме 2/3 от "кехлибарения" крем и отново оставяме в хладилник за да стегне и той. Ако искате да получите ефекта на фините извивки на пластовете крем, който виждате в моята торта, не чакайте плодовия крем да стяга напълно, нека в средата на формата да остане полутечен.

Изсипваме върху цветния крем останалия бял. 

Слагаме най-отгоре втория блат, който предварително сме сиропирали, като само леко уплътняваме, без да притискаме излишно. Блатът ще се прилепи към крема в процеса на стягането му.

Тортата се получава доста висока и вторият блат стърчи над формата, но нека това не ви притеснява.

Оставяме готовата торта в хладилник за два часа - през това време кремът ще се стегне добре.

Изваждаме тортата от хладилника, освобождаваме я от стените на формата и преместваме внимателно върху решетка. После я заливаме отгоре с останалия плодов крем, размесен с разтопен желатин.

Покриваме тортата отгоре, а също и стените и.

Върху плодовата смес поставяме парченца плодове от сладкото с кехлибарен цвят, които наистина приличат на камъчета кехлибар.

Готовата торта прибираме в хладилник поне за 12 часа. Тя се охлажда. стяга, парченцата плод отгоре и се стягат също в желатина - и придобива окончателния си вид и вкус.


Не прилича ли на направена от кехлибар? 

Добър апетит!








петък, 20 февруари 2015 г.

10 идеи за ефектни бързи мезета: Ку́мпири по стамбулски






На турски "kumpir" означава "печен картоф".

Моето семейство вписа тези ку́мпири в графа "любими рецепти" веднага след дегустацията  на първия - този, който виждате на снимката. Сиреч, веднага, след като беше приготвен, сниман и поделен между всички членове на семейството ми за  проба и изказване на мнение. Това се случи  по обяд. До вечерта един по един аз приготвих цялата тавичка изпечени картофи и си ги похапнахме. И веднага взехме да си мислим, че имаме още пресни картофки у дома и май утре пак ще си печем...

В този случай ползата от храната е двойна - защото освен че са вкусен, картофите са и много полезен зеленчук. Убедила съм се лично в здравословните ползи от тях. Което направи тази рецепта още по-привлекателна за мен - защото в нея съчетаваме здравословната, ефектна и апетитна храна в едно.

Освен това се правят много бързо.

И накрая - страшно много си вървят с  червено вино. А пък зимата още не е завършила, нали?
В този студ навън печен  "ку́мпир по стамбулски" с чаша червено вино си е истинска наслада.

Не съм ходила в Истанбул, но от едно видео в тубата разбрах, че  там ги продавали като улична храна.





И както често се случва, вкусната улична храна се е превърнала в апетитно домашно блюдо.






Хубавото на това блюдо е, че освен великолепното картофено пюре с масло и подправки, което се приготвя направо вътре в "тарелката" от печена картофена  кора, отгоре може да се добави още каквото си искате - ограничения буквално липсват.




И така, продукти за 1 порция:

- 1 картоф, желателно пресен, с тънка кора и по-голям (този от снимката беше с тегло 300 грама)

- масло колкото орех

- настърган твърд кашкавал - около 2 с.л. (или настъргано бяло сирене, ако предпочитате)

- сол и подправки на вкус

- руска салата (или каквато друга салата обичате)

- печена наденичка, нарязана на ситни  кръгчета

- ( по желание: царевични зърна от консерва, кисели краставички, свежа салата, зелен грах от консерва, ситно нарязани варени яйца, салата от моркови и цвекло, варени моркови или моркови по корейски>>>, или каквото още се сетите)

-кетчуп, или майонезен сос, горчица, или сос тартар или какъвто друг сос предпочитате

Комбинациите от продукти могат да бъдат безброй и само от вашия вкус и фантазия зависи какъв точно пълнеж ще приготвяте за своите сътрапезници.





Изберете по-едри, пресни картофи с тънка коричка. Измийте ги добре, подсушете и увийте в алуминиево домакинско фолио всеки картоф поотделно.




Сложете ги във фурната да се опекат до пълна готовност (месото на картофите трябва да е напълно омекнало.

Когато приготвяте картофите, те трябва да са много горещи, за да станат добре.

Разрежете картофа по дължина почти до основата, но внимавайте да не срежете кората му от долната страна, това е важно.



С внимателни "режещи" движения на вилицата издълбайте месото на картофа първо от едната, после от другата страна.

Постепенно издълбавайте месото, издълбайте колкото се може повече, но внимавайте да не нараните кората - тя трябва да остане цяла.






После раздробете на по-дребни парченца издълбаните части на картофа със зъбите на вилицата.

Добавете масло и пюрирайте с вилицата печеното месо на картофа. Колкото по-фино пюрирате картофа, толкова по-добре.







Добавете сол и подправки на вкус.

Добавете настъргания кашкавал (или сирене) и продължете да обработвате с вилицата картофеното пюре.

Добавяйте кашкавала на порции и го размесвайте с картофеното пюре. Ще се учудите колко много масло и  кашкавал може да поеме картофът.




Пюрирайте съставките с вилицата, докато се получи блестяща пухкава, колкото се може по-гладка смес.

Отгоре сложете салатата - може да поеме много - от вас зависи колко ще сложите.










Добавете парченцата печена наденичка.

Това е само един примерен пълнеж - вие можете да сложите върху картофеното пюре всичко, което обичате.

Полейте с кетчуп, или майонеза или какъвто сос предпочитате.








Преместете пълнения картоф с помощта на голяма плоска лопатка в подходяща чиния и поднесете с червено вино.


Много е вкусно!
Добър апетит и наздраве!








сряда, 18 февруари 2015 г.

Торта "Килиманджаро"





Трябва да започна с това, че в направата на тази торта активно участие взе и моята дъщеря. Тортата всъщност е наше общо творение. Получи се истинско лакомство - наслада и за очите, и за небцето!

Рецептата за торта "Килиманджаро" витае от доста време в интернет, много кулинари са я правили и всеки привнася в идеята нещо свое. В интерес на истината, аз така и не разбрах чия е всъщност оригиналната идея. Повечето торти "Килиманджаро", които видях в нета, бяха изпълнени с плод праскови от компот. Аз обаче реших да сложа ягоди - първо, защото нямах домашен компот от праскови, а онези от магазина не ми харесаха, и второ, защото плодовете на ягодата са доста по-привлекателни, поне за мен.
Трябваше да избера обаче по-малки ягоди - с тези огромни тежки плодове се режеше малко трудно.

Промених и състава на крема, който по принцип търпи всякакви вариации  според наличностите и предпочитанията ви. Единственото, което трябва да се спазва, е в крема да се сложи желатин, за да издържи тежката и изключително сочна конструкция.

Желатинът не влияе изобщо на вкуса. А за него (вкуса) мога да кажа само едно: божествен!

Тортата е забележително сочна, нежна, кремът буквално се топи в устата, а малкото какаови блатове са пухкави и нежни като да са от суфле. Което не е за чудене, защото в тях има много малко  брашно и доста много яйца.




Всъщност, сега, като гледам снимките, в главата ми се въртят всякакви идеи за варианти на състава на тортичката. Може би ще направя още нещо по тази идея и ще се опитам да го покажа в блога. Но сега да ви разкажа как е направена тази торта, която виждате пред себе си.

Необходими продукти за форма с диаметър 26 см:


За крема:

600 гр заквасена сметана 20%
800 мл прясно мляко

400 гр пресни ягоди
90 гр царевично нишесте "ванилия"
1 чаша захар
30 гр желатин
1 пакет ванилова захар

За тестото:

6 големи яйца
4/5 чаша фино бяло брашно (тип 350 или 450)
1 чаша захар
3 пълни с.л. какао
80 гр краве масло + малко масло за намазване на формата
1.5 пакет бакпулвер

обем на мерителната чаша 250 мл

За сиропиране на блатовете аз използвах сиропа от моето "КЕХЛИБАРЕНО СЛАДКО ОТ ЯБЪЛКИ", който разредих  с малко преварена вода, но е добре вие да използвате подходящ сироп от компот или от плодове, или просто да си сварите сироп от вода и захар със съвсем малко лимонов сок.



Първо трябва да си приготвим крема и, докато се занимаваме с блатовете, да го оставим да се стегне в хладилника.

За целта ни е необходима подходяща дълбока купа с овално дъно и диаметър, малко по-малък от диаметъра на блатовете. Подготвяме купата, като я облицоваме добре с фолио за свежо съхранение, което трябва да се подгъне от външната страна на купата. Така, след като кремът се стегне, ще можем да свалим фолиото.

За крема разбиваме сметаната с половината захар.

Отделно сваряваме при непрекъснато бъркане крем от прясното мляко и царевичното нишесте и другата половина захар. Млечният крем ще стане доста гъст, това да не ви притеснява - така трябва да бъде.

Покриваме млечния крем плътно по повърхността му с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка и го оставяме да се изстуди.

Докато чакаме да се изстуди млечния крем, подготвяме желатина според указанието на опаковката. Измиваме и нарязваме на парченца плодовете, които ще влязат в състава на крема.

Когато млечният крем изстине, го въвеждаме на части в сметанения, като през цялото време разбиваме с миксера. Ако в крема ви са останали малки бучици от млечния крем с нишесте, може да  разбиете с пасатор. Всички бучици ще изчезнат.

*** Преди да разтопим вече накиснатия в студена вода желатин, отделяме от него 1.5 чаена лъжичка и го оставяме похлупен - той ще ни е нужен за покриване на пресните ягоди върху тортата - за трайност и гланцов блясък.

***  Отделяме и от крема няколко лъжици и ги оставяме покрити на студено - те ще са ни нужни за  сглобяването на тортата.

Разтопяваме останалия желатин на водна баня или в микровълновата фурна, изчакваме го да се охлади и го въвеждаме на тънка струйка в крема, като продължаваме да разбиваме с миксера.

- Накрая в крема сипваме нарязаните плодове и размесваме до еднородност сместа със силиконова или дървена лопатка.

Изсипваме крема в подготвената овална купа и го оставяме в хладилника да се стегне.

Докато кремът се стяга, се заемаме с блатовете.

Включваме фурната да се загрее до 180 градуса.

одготвяме си формата за печене - на дъното и слагаме пекарска хартия, намазваме с малко омекнало масло. Намазваме с омекнало масло и стените на формата, и ако е необходимо, поръсваме с малко брашно.

В купа изсипваме всички сухи съставки на тестото и ги размесваме до хомогенност, след това пресяваме през сито тази смес.

В отделен съд смесваме омекналото (но не разтопено) масло и половината от захарта и разбиваме с миксер до пухкава пяна.

В два отделни чисти  и сухи съда отделяме жълтъците и белтъците .

Жълтъците разбиваме с останалата захар до пухкава пяна.

Белтъците разбиваме с щипка сол до твърди връхчета.

В маслената пяна въвеждаме първо жълтъците и разбиваме с миксера до хомогенност.

След това в получената пухкава маслено-жълтъчна смес въвеждаме на части белтъчната пяна, като размесваме с дървена или силиконова сладкарска лопатка отвън навътре и отдолу нагоре в съда.

След като размесим с внимателни движения сместа  до хомогенност, на 2 или 3 части сипваме пресятите сухи съставки и отново размесваме много внимателно до хомогенност.

Получената смес слагаме да се пече до суха клечка.

Изваждаме изпечения блат и го оставяме на решетка да се охлади.

След това го разрязваме на две части хоризонтално. Трябва да получим два блата - от горната част -  по-тънък и от долната част - малко по дебел.

По-дебелия блат сиропираме със силиконова сладкарска четчица - така сиропирането е най-умерено и равномерно.

По-тънкия блат разделяме мислено и разрязваме с помощта на линийка и с нож за тесто (или много остър тънък нож) на 8, 10 или 12 приблизително еднакви части - триъгълници. Аз разрязах на 8 части, но от вас зависи на колко части ще разрежете вашия блат.




По-дебелия сиропиран блат поставяме в съда, в който ще поднасяме тортата и го намазваме с малко от крема, без желатин в него. .

Изваждаме купата с крема от хладилника, поставяме блата с лицевата му страна върху купата с крема, слагаме отгоре тънка, но твърда и равна подложка (аз използвах кръгло парче дебел картон) и обръщаме внимателно цялата тази конструкция.

После поставяме блата заедно с обърнатия върху му крем в чинията, а тънката подложка внимателно изтегляме.

Изваждаме внимателно купата. Премахваме фолиото за свежо съхранение.

Върху крема подреждаме плодовете.  Намазваме ги със силиконова сладкарска четчица с разтопена и охладена. смес от желатин и сироп - така те ще се гланцират и ще имат по-голяма трайност.





Сметановия крем, който сме отделили,  разбъркваме с малко от отделения и разтопен желатин., Изчакваме да постегне и намазваме с него нарязаните на триъгълници парчета блат от вътрешната и от широката страна.

Залепваме ги около крема.




Лицевите парчета блат може по желание да се поръсят с пудра захар, или кокосови стърготини, или да се сиропират леко. Аз ги сиропирах много внимателно със силиконовата четчица.

Оставяме  сглобената торта в хладилника поне за 5-6 часа - да се изстуди и слепи,  и можем да я поднесем.

Добър апетит!








петък, 13 февруари 2015 г.

Шкембе - чорба





Не знам вие, но у дома обичаме шкембе-чорба.
Ей такава, като на снимката - гъста, млечна, гореща, с издигаща се над нея пара, подправена с чесън, оцет и лют пиперец... класика!

Знам, че западните люде, като чуят за нашия национален афинитет към ястията от субпродукти, буквално изпадат в потрес.

Снощи дъщеря ми споделила в чата на своя позната германка, че току-що си е похапнала шкембе-чорба...  горката германка... :)))  А дъщеря ми мъдро и споделила, че субпродуктите са си деликатес (поне за нас...) стига да знаеш как да ги приготвиш.

В големите вериги хранителни магазини се продава замразено шкембе - пропарено, окрехкотено, нарязано на ситни късчета - почти прозрачно бяло... изглежда добре, ама не знам колко от натуралния вкус на шкембето е останал в него... Не знам, защото нямам навика да го купувам.

Нашите баби и дядовци, а дори и моите родители използваха прясно шкембе от току-що закланото животно, почистваха го и го готвеха. И аз обичам такова - не ме мързи и не се гнуся да мина през всички етапи на обработката му - затова пък знам, че накрая имам на трапезата си истинската българска национална класика - натурална шкебе - чорба, а не от американската измислица "а ла Топъл Тоди" ...

Който от вас споделя моите възгледи, каня го да остане и прочете, останалите - не знам... ама какво пък, не можем всички да имаме еднакви вкусове, няма да е интересно, нали така...!

Та вчера  случих в кварталния "Т Маркет" на току-що докарано прясно шкембе и без да му мисля, грабнах кило и половина. Взех повечко, защото който го е готвил знае, че при варенето то се топи. Прибрах се вкъщи и моментално се запретнах да го приготвя.




Необходими продукти за 8 порции по 500 мл:

1.5 кг прясно шкембе (моето беше свинско)
2.5 л  прясно мляко
сол на вкус
счукана сушена люта чушка
чесън
винен оцет

по желание :
50-60 гр. масло и сладък червен пипер  на вкус


Цялата философия на приготвянето на шкембето е в почистването и обработката му.
Както споделих, моето беше прясно, от току-що заклано животно. Накиснах го в голямо количество вряла вода, оставих го да престои в нея около 20 минути, излях водата и добре го измих със студена вода.

После го сложих в тенджера и го залях отново с 2 чаши вряла вода. (не е необходимо повече, защото прясното шкембе отделя много течност). Включих котлона на силен огън и оставих да ври около половин час. Бульонът, който се получи, беше гъст, тъмен, доста мазен, но не особено приятно ухаещ. Тази вода аз излях, отново измих шкембето и го залях с чиста гореща вода. Оставих до  да ври около час и половина . Получи се нов бульон - бистър, прозрачен и много приятен.
Свареното шкембе извадих, изчаках да изстине и нарязах на дребни късчета. После го върнах във врящия бульон.




Посолих месото и бульона  и сипах в тенджерата 2.5 литра врящо прясно мляко.
Оставих чорбата да поври на слаб огън още двайсетина минути.


Поднесох подправена с класичеките подправки - чесън, счукан във винен оцет и ситно начукана червена чушка.  Приготвих и заливка от леко запържени масло и червен пипер, но тук не сложих, защото аз не ги обичам. Но който харесва, може да си добави в чорбата.


Добър апетит!










понеделник, 9 февруари 2015 г.

Пънчета "Жълта лава"





Закуска ли е, обяд или вечеря, или пък ще ги поднесете като атрактивно мезенце на гостите си... не знам! За всичко са еднакво подходящи, така че решете сами!

Знам само, че тази яйчена изненада е едновременно много ефектна, хрупкава, сочна, засищаща ... направо си е  вкуснотийка отвсякъде!

Ако обичате да си похапвате рохки яйца, непременно опитайте! Уверявам ви, няма да съжалявате!




Необходими продукти:

1 франзела
по 1 яйце размер М за всяко пънче
мазнина за намазване на тигана
малко бекон или пушени гърди за украса
сол на вкус




Нарежете бекона на малки късчета, запържете го и оставете върху кухненска хартия да попие излишната мазнина.

Изберете качествена франзела, която не се пука по дължина, това е важно. Франзелата ви не трябва да е нито прекалено твърда, нито твърде мека. Най-добре изберете франзела с еднодневна давност.

Не използвайте твърде големи яйца, р-р М са достатъчни. В противен случай пънчетата ви ще трябва да са твърде високи и яйцето няма да се запече правилно.

Разрежете франзелата  по ширина на парчета около 4 см, издълбайте внимателно меката част на парченцата хляб. Най-добре да направите това с остър нож.




Загрейте тигана на средно силен огън, сипете в тигана съвсем малко мазнина (внимавайте да не излеете много масло, защото хлебчето ще се плъзне в мазнината и яйцето ще изтече навън) и поставете едно парченце хляб с дупката вертикално.

Оставете хляба леко да се затопли и изсипете в дупката 1 цяло яйце, което предварително сте счупили в малка купичка. За по-сигурно в началото, докато свикнете,  внимателно притискайте хлебчето към тигана.

За да постигнете ефекта на лавата, внимавайте жълтъкът на яйцето ви да остане цял при печенето.




Посолете внимателно и затворете тигана с капак.

Оставете яйцето да се запече от долната страна. За да се стегне достатъчно белтъкът и отвътре, а жълтъкът да остане течен, огънят не трябва да е силен - т.е. трябва да обработвате яйцата топлинно достатъчно дълго време, без да  ги препечете и без да направите твърди жълтъците.

Когато пънчето се запече от едната страна, подхванете от долната страна с подходяща плоска лопатка (аз използвах силиконова, много тънка и много плоска), а от горната - с друга, също плоска (моята беше тънка, права, плоска и без дупки, за да не изтече още суровият отгоре белтък), внимателно го повдигнете и обърнете. Притиснете с лопатката към горещия тиган, за да се запечата по бързо белтъкът и оставете да се запече и от другата страна.

Извадете и украсете пънчетата с малко от запържения бекон.

Консумирайте по едно пънче в индивидуални чинийки (ако сте направили повече пънчета, например за закуска или за мезенце към бира, поднесете ги в общо голямо плато и си сервирайте ново, след като сте изяли предишното).

Подскажете на сътрапезниците си как да ги консумират, за да се насладят на атракцията от храната: набодете пънчето от едната му страна с вилица и с остър нож отрежете част от кората на хляба вертикално. Жълтъкът ще бликне от вътрешността на пънчето наистина като лава.

Толкова е атрактивно и вкусно, а хлебчетата са станали така хрупкави и сочни едновременно...! Вкусовото усещане е незабравимо! И не се притеснявайте да оберете вкусния жълтък със залче хляб от чинийката - такава вкуснотия не бива да се изхвърля.


Опитайте, добър апетит!






Идеята е от тук >>>